Без да дочака отговора, Аманда излезе от склада, стигна до основния коридор и се отправи към момичешката тоалетна. От доста време не бе сресвала косата си и не бе освежавала грима си.
17
Обядът почти приключваше. От царското си място на най-хубавата маса Аманда наблюдаваше как учениците се надпреварват до коша, за да изпразват подносите си. Тя самата нямаше поднос. Някоя не бе спазвала хранителните й навици през изминалата седмица и бе напълняла с цял килограм. Майка й много мило бе приготвила обяд от две твърдо сварени яйца, няколко моркова и една ябълка.
Бритни възкликна:
— О, леле-мале! Вижте Тери Бойд.
Аманда погледна към момичето и попита:
— Какво й е?
— Полата й е направо прозрачна. Може да й видиш бельото.
Аманда отново хвърли поглед натам.
— О, да бе, наистина.
Кейти посочи следващата жертва:
— Виждате ли Кара Уинтърс? На всички разправя, че си е купила блузата от каталог на „Джей Кру“. Обаче аз видях етикета, когато я свали по физическо, и се оказа, че е от „Таргет“.
Аманда се обърна към нея:
— Всъщност ще се изненадате — рече тя, — но в „Таргет“ имат доста сносни дрехи.
Кейти, Бритни, Нина, Софи и Ема я зяпнаха ужасени.
— Ти пък кога си ходила в „Таргет“? — попита я Софи.
Аманда направи физиономия. Вече цели два дни допускаше такива глупави грешки. Налагаше се да си спомни коя е.
— Ъ-ъ, майка ми влезе там, за да си купи кърпи за кухненските съдове. И случайно минахме покрай някакви дрехи.
Приятелките й явно се задоволиха с това обяснение, въпреки че тя виждаше недоверието в очите на Бритни. Предишната Аманда Бийсън може и да бе принудена да мине покрай отделението за дрехи в „Таргет“, ала никога нямаше да ги погледне.
Не й се искаше да си мисли, че се е променила през изминалата седмица и определено не искаше приятелите й да забележат, че в нея има нещо различно. Но невинаги бе лесно. Като например сега, докато Трейси Девън отнасяше подноса си, минавайки покрай масата й. Очите им се срещнаха. Не си казаха и дума, ала несъмнено протече безмълвно общуване.
— Защо гледаш към нея? — Сега пък Кейти настоя да знае.
Аманда не устоя:
— Просто се питах… Мислите ли, че изглежда променена? — престраши се и попита.
— Да, и аз го забелязах — отвърна Нина. — Облича се много по-добре. И харесвам прическата й.
— Но все още си е смотла — напомни й Бритни. — Смотлата си остава смотла завинаги. И съм абсолютно сигурна, че нейните дрехи са от „Таргет“.
— О, със сигурност — съгласи се Нина.
Е, за това бяха прави. Аманда си спомни как избра щампованата блузка за тази пола. Всъщност бе доста горда с постигнатото.
— Защо въобще говорим за нея? — попита Кейти. — Тя е никой.
— Това не е вярно — възрази Аманда. — Тя е някой. — Сетне осъзна колко странно я гледат момичетата и додаде: — Просто не някой, когото искаме да познаваме.
Не бе говорила с Трейси от срещата им в складовото помещение в мазето. Трябваше да признае, че е любопитна. Къде бе изчезнала Трейси, докато бе в тялото й? Беше ли съзнавала какво се случва? Отношенията с родителите й все така ли се подобряваха? И какво правеха Седморката на Девън? Аманда особено силно искаше да узнае нещо за Ранди. Може би някой ден, когато нямаше кой да ги забележи, щеше да заговори Трейси и да получи отговори на някои от въпросите си. И да разбере какво си спомня тя. И да я заплаши, или да я подкупи, или да направи каквото бе необходимо, за да се увери, че никога няма да издаде какво се бе случило.
Не че всъщност се притесняваше. Та кой щеше да повярва? Само един човек, освен нея самата, знаеше цялата истина — Джена Кели. И бе уверена, че Джена никога няма да я издаде. Защото Джена знае, че Аманда разполага с информация, която може да я прати при приемни родители.
Или пък може би нямаше да я издаде, защото всъщност е добър човек, който не би наранил Аманда… Тя скръцна със зъби. Мразеше, когато такива мисли се навъртат в главата й. Те никак не бяха в стила на Аманда.
Бритни я наблюдаваше особено.
— Добре ли си?
— Да — припряно отвърна Аманда.
Понеже вече знаеше какви ги говори Бритни зад гърба й, особено много внимаваше да не й дава поводи да подозира промяната, която бе настъпила в нея.