Тя се опита да си припомни странното усещане в утринната мъгла, когато за последен път стоеше върху хилядолетната стена на древната кръгла крепост Грианан-Ейлич и чакаше небето да се проясни. В ясни дни, оттам можеше да се види устието на Суили, полуострова Инишоуен и значителна част от Дерри. Но мъглата така и не се разсея. Тогава, докато пръстите й се плъзгаха по гладкия камък, тя чу шумолене зад гърба си, придружено от къс смях. Обърна се — нямаше никой. Никъде. Когато бродеше из този край, обвеян с толкова предания, беше така просто да повярва, че светът не се изчерпва с очевидното.
— Тук няма нищо — отбеляза Делани, придвижи се още шест фута напред и отново постави датчиците.
— Както посочи компютърът. Защо не искаш да признаеш, че корпусът е издържал сблъсъка в пълно съответствие конструкцията си? При стълкновение, силата на удара се премества по допирателна. Означава, че камъчето не може да го пробие.
— При скорост равна на четвърт от светлинната, даже прашинката носи огромен заряд от кинетична енергия, а това съвсем не е било малка частица. Съгласно данните, камъчето не е отстъпвало по размер на топче от игрален автомат. Космолетът е трябвало да се разлети на дребни парчета, като порцеланово яйце.
Тя отново прочете резултатите от проверката. Пукнатините само на фут не достигаха до вътрешната повърхност.
— Не разбирам защо търсиш дупка в корпуса, когато там я няма? Иначе ние щяхме да бъдем замразени, изсушени и опаковани под вакуум.
Делани се премести по-напред.
— Правилно. Но цифрите ми говорят, че сме били длъжни да се разлетим на парчета, ала не е станало, а аз искам да изясня защо.
— Сигурно техническите характеристики са се оказали занижени.
Делани забеляза пукнатината преди монитора да подаде сигнал. Текстурата на корпуса беше съставена от милиони преплетени метало-въглеродни влакна, които обезпечаваха висока здравина на кораба. Разбира се, че за да издържи четири хиляди години полет, да достави на невъобразимо далечната планета спящия екипаж, замразените ембриони и цялото оборудване, се изискваше особено висока надеждност. Фенерът освети цепнатината — представляваше дълъг зиг-заг върху грапавата метална повърхност. И монитора потвърди: пукнатините, възникнали при стълкновението стигаха до това място — на стотина ярда от точката на удара върху корпуса.
Тънка като косъм, пукнатината постепенно се разширяваше до дебелина на нокът, достигайки дължина от четири фута. Делани се извърна, отправяйки лъч към стената.
Сирра ахна.
— Господи! Ти беше права, но тя по никакъв начин не може да стигне до повърхността.
Делани не й отговори. Монитора й съобщи всички данни. Тя притисна палеца си към цепнатината, след това разгледа белега върху кожата.
— Ние всички би трябвало да загинем.
— Роботите… — неуверено предположи Сирра.
— Излезли са от строя. Два часа пълно изключване, докато корабът е възстановявал енергията си и ни е изваждал от сън. Освен това те заваряват повредите върху корпуса, а не тук.
Тя откопча нож от пояса си с инструменти и тикна края му в пукнатината. Да забележи нещо се оказа трудно, цепнатината беше прекалено тясна, но дълбочината й като че ли не превишаваше половин дюйм. Върхът на острието беше опрял в нещо. Делани отново го тикна в процепа. Нещото едва поддаде, но несъмнено не беше метал. Ножът сякаш се бе опрял в дърво. Тя поклати острието, а когато го извади, то беше изцапано с бяла субстанция.
— Какво е това? — попита Сирра.
— Трябва да се върнем в лабораторията — изстърга Делани белия налеп в пликче и го запечата.
Дежурството на Делани отиваше към края си, когато началникът на смяната Ямасита спря до нейният пост. Не вчесаните му коси падаха върху челото му, под очите му тъмнееха кръгове на умора.
— Сирра ми съобщи, че сте намерили цепнатина в корпуса. Така ли е?
— Тя беше херметизирана, но не е там работата…
— Тоест, тя не преминавала през цялата дебелина на обшивката, слава на Господа. Ремонтната бригада е заета с привеждане на корпуса в пълен порядък. Ако се постараем, след няколко дена ще можем отново да заспим, обаче това силно наруши разписанието ни. Сега комитетът решава да разбуди ли бригадата преди срока или да не нарушава цикъла. Това означава допълнителни седемнадесет години до провеждането на следващия преглед, но в замяна на това ще се върнем в предишния график. В добавка съществува опасността да ни удари още едно камъче, а това изобщо не бива да става.