Йетс държеше в едната си ръка бастун, а на коленете му се намираше разтворена книга.
— Какво търсиш, ти, момиче, в това утро с небивала красота?
Но преди тя да успее да му отвърне, задуха вятър и Йетс изчезна във вихъра му. Някой се изсмя зад гърба й. Тя се обърна: дългата пътека, която водеше надолу, към долината, беше пустинна, но около нея стърчаха много естествено заоблени варовикови камъни, зад които можеше да се крие неизвестното същество. Тя с трепет помисли, че тук могат да обитават гномове или сидове — вълшебният народ на хълмовете, но веднага си спомни, че не всички от сидовете са добри. Съществуваха много разкази за бебета, откраднати от люлките им, където на тяхно място поставяха камък или за пътници, безследно изчезнали по пътеката, която са смятали за безопасна. Царството на тези низши духове бе могло да таи гибел, а обитателите му да стават жестоки.
Гласът на Йетс се разнесе откъм сламения покрив:
— Задаваш ли си въпросът, дали тези вълшебни създания са дошли заедно с нас от стария край или това, което обитава в новия ти дом им е подарило живота? Дали те са с нас, защото ние вярваме в тях, или ние вярваме в тях, защото те са тук?
Делани намери в дълбочината на складовия модул това, което търсеше — запас от полихлоридна суровина, основата на десетина видове пластмаси, които можеха да дотрябват в космолета. Суровината се съхраняваше в шест колосално големи каци, стъпили върху ниски и широки крака. Сирра нетърпеливо я следваше.
— Не разбирам какъв е смисълът, да тършуваш тук. Вече стотици години никой не е надзървал в това помещение.
Низкият таван заглушаваше шума от стъпките им. Осветлението, монтирано в стените, осветяваше върха на каците, останалата им част потъваше в тъмнина. На Делани й се стори, че от дълбокия сумрак ги следят стоманените очички на народа от хълмовете. Тя тръсна глава, след това натисна заключалката на първата каца и се опита да я отвори. Капакът й отначало не поддаде, но после пантите му изскърцаха е той се повдигна. Беше напълнен до горния си край с малки бели зрънца. Тя взе шепа от тях и се замисли. Пластмасата се изсипваше между пръстите й като пясък — беше съвсем същата, като тази, която бе намерила в цепнатината на корпуса. Под действието вътрешното въздушно налягане в кораба, тя бе затвърдяла, херметизирайки пукнатината. Ако не беше паяжината от пукнатини а само цепнатина, вакуумът щеше да я всмуче заедно с въздуха, но тя се бе набила в микро-пукнатините, като се бе разширила, за да ги запуши.
Само че как беше попаднала там?
Делани потри челото си. В старите предания, гномовете понякога оказваха услуги на достойните семейства. Във всяка култура съществуваха предания за малките народи: елфи, феи, пери, дриади, нимфи, джуджета, гномове, брауни, гоблини, никси, коболди и гремлини.
В сънят й, Йетс я бе попитал откъде са се взели. Дали са следвали хората от селище в селище или са възниквали спонтанно от земните недра? Старата Земя вече е мъртва или се намира на прага на смъртта. Възможно ли беше, на борда на „Изкупител“, освен инвентаризираните запаси да се намира и нещо тайно?
Как то е просъществувало през всичките тези столетия?
— Провери ли потреблението на въздух, както те помолих? — позаинтересува се Делани.
— Да — погледна Сирра иззад кацата. — Никой на кораба не диша без наше знание. А също така не пие, не яде и не изхвърля изпражнения. Ще кажеш, предполагам, че това не отговаря на свръхестествената природа на нашите помощници ли?
— Идеята за свръхестественото ми харесва. Ала това не означава, че сякаш вярвам на подобно обяснение. Но по какъв начин, пластмасата е попаднала в цепнатината?
— Направил го е някой от роботите, а компютърът не е зафиксирал действието му.
Съдейки по тона на Сирра, и тя самата виждаше слабостта на такова предположение. Делани спусна капака на кацата и щракна заключалката й.
— Аха! — рече Сирра. — Погледни тук!
Делани побягна покрай каците и се промъкна между последната, която бе в съседство със стената от сандъци, представляваща стената на склада, а там, коленичила я очакваше Сирра.