Ан Ейвъри
Далечна звезда
Пролог
Вятърът бутна стареца през отворената врата, профуча след него със студено ридание и разбърка пламъците на дребните въглени в ръждясалия мангал. Човекът се обърна и блъсна с рамо тежката дървена врата, за да я затвори.
Книжата и картите на масата се разбъркаха от внезапния полъх, но младият мъж, който беше в стаята, не им обърна никакво внимание. Погледът му беше прикован във влезлия.
— Това беше фалшива следа — каза възрастният. Той се приближи до масата с тежка, тътреща се походка. — Съгледвачът, когото ти нае, се е върнал, но работата не си струваше парите. Онзи мъж не е бил брат ти.
За миг ярката светлина на свещите се отрази, студена и твърда, в леденосините очи на младия мъж. Юмрукът му удари по масата и книжата подскочиха.
— По дяволите, този изостанал свят!
Той се изправи внезапно и бутна назад стола си. Дървените крака изскърцаха по каменната настилка.
— Можех да разбера това сам още преди две седмици, ако просто се бях транспортирал там. Вместо това загубихме време и не научихме нищо само защото ти настоя да спазваме правилата на Службата за преоткриване на светове. Все още ли настояваш, че тези правила важат и за нас?
Възрастният мъж кимна, устните му се свиха в твърда, упорита линия.
— Правилата са добри, Джеръл. Прекалено много проблеми бяха предизвикани от хора, които използваха нашата технология в светове, които не са готови да я възприемат. Да не би да искаш да станеш свидетел на война като тази на Аргус преди двеста години, когато нашите хора кацнали и обявили на онези фермери, че са дошли да ги върнат в Империята?
— Това е било просто лош късмет — отсече Джеръл. — Никой не е знаел, че онези примитивни фермери притежават такива смъртоносни оръжия.
— Точно за това говоря. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че Службата съществува с единствената цел да открива и тайно да изучава изгубени светове, да опознава хората и обществата им преди ние да осъществим Първия контакт.
Норваг погледна съсредоточено Джеръл. Той разбираше, че такъв абстрактен аргумент не може да има ефект, затова продължи:
— Службата за преоткриване има висок процент жертви въпреки мерките за сигурност. Брат ти и неговият партньор Данет знаеха рисковете, които ги очакваха. Ако сега нарушиш правилата на Службата, само ще ги изложим на по-голяма опасност. — Норваг замълча, после каза по-спокойно: — Освен това, Сантар не би одобрил нарушаването на закона заради него и ти добре знаеш това.
Джеръл се изопна, сякаш да протестира, после въздъхна и прокара пръсти през разбърканите къдрици на късо подстриганите си кестеняви коси.
— Ти си прав, както винаги. Поне що се отнася до брат ми. Той винаги е бил голям идеалист и никога не е проявявал здрав разум по отношение на практическите страни на живота.
— Защо не се върнем в Ануей? — започна да го увещава Норваг. — Във всеки свят най-доброто място за информация е винаги най-големият град, а и обещахме на Данет да го чакаме там. Ако някой може да намери Сантар, това е той. Тук е отдавна и знае пътищата в това общество по-добре от теб и мен.
Джеръл поклати глава.
— Сантар изчезна в Маткасен, не в Ануей, а ни останаха само няколко дни път до Маткасен.
— Ами ако някой те познае и разбере, че си брат на Сантар?
— Как? По сините очи? Това май е единственото, по което си приличаме — в гласа на Джеръл имаше нотка на съжаление. — Дори при условие, че сините очи са рядкост на тая планета, това не е достатъчно, за да направят връзка между нас. И ако някой го направи, това ще означава, че той има информация за Сантар, която аз също искам да знам.
За миг той потъна в мислите си, докато вниманието му не беше привлечено отново от Норваг, който се опитваше незабелязано да стопли ръцете си, като уж нехайно ги търкаше една в друга. После бързичко заобиколи масата и премести грубо скования стол до огъня.
— И ти не си по-разумен от Сантар, приятелю. Можеше да използваш термичен костюм и робот медик, вместо да страдаш в този адски студ.
Въпреки че говореше строго и неодобрително, в очите на Джеръл се четеше истинска загриженост.
— Седни, Норваг, и си стопли ръцете.
Норваг се поколеба, след това с благодарност се отпусна на стола и протегна ръце към огъня.
— Вярно е, вече не съм такъв, какъвто бях, а зимата е тежка за старите ми кости — усмихна се горчиво той. — Първата ми задача в Службата беше на планета много по-студена от тази, а аз дори не забелязвах какво е времето. Но това беше преди повече от осемдесет години.
— Осемдесет години… — промърмори Джеръл, втренчен в трептящите оранжеви пламъци. Норваг обаче не продължи и Джеръл се обърна към него. Веждите му бяха смръщени, а в очите му се четеше безпокойство.