— Трябваше да се досетя, че ще дойдеш — Сантар седна на ръба на леглото, с лице към Джеръл. — Виждал ли си Данет? Говори ли с него? Как е той?
Джеръл кимна.
— Добре е. Помагаше ни да те открием. Изчезването ти го разтревожи. Много.
От упрека страните на Сантар пламнаха.
— Не можех да му кажа. Не исках да разбере какъв глупак излязох, не исках да знае за грешките ми. Аз… Виж, записът на пръстена не е пълен. Понякога просто го свалях.
Някакво мускулче трепна върху лицето му.
— Бях толкова млад и самонадеян, толкова сигурен… Не разбирах, че във вселената наистина има зло — той вдигна очи и се взря в Джеръл. — През повечето време ме мислеха за луд. Въобразявах си, че ако успея да им дам част от нашите знания, те ще управляват по-справедливо и хуманно.
— Е, хайде. Не си първият, който прави подобна грешка — каза Джеръл меко.
Устата на Сантар се изви в горчива усмивка.
— Знам, но мисля, че малцина са ставали причина за такова нещастие, за каквото съм отговорен аз.
— Какво имаш предвид? — попита Джеръл с недоумение.
— Имам предвид това страдание — каза Сантар, като махна с ръка по посока на стаята. — Аз съм причината, за първи път след повече от век, диваците да нападнат селища на хората.
— Ти! — Джеръл застина от изненада, после трепна. Нарин беше впила пръсти в рамото му.
— Точно така! Най-малкото косвено — лицето на Сантар беше мрачно. — Месец преди да пристигна в Маткасен, граничен патрул заловил двама диваци, които се навъртали далеч отвъд обичайните им места. Когато по-късно научих за това, само едното от съществата беше все още живо. Никой не правеше опит да влезе в контакт с него. Просто го държаха в една мръсна клетка и когато им доскучаеше, започваха да го дразнят.
— И ти го освободи — предположи Джеръл. Сантар поклати глава.
— Използвах превеждащото устройство на кораба ми, за да науча езика му. После обучих и някои от пазачите да могат да общуват с него.
— Какво си направил? — Джеръл имаше неприятното чувство, че онова, което му предстоеше да чуе, му е вече известно.
Брат му трепна.
— Мислех, че така ще помогна на двете раси да се разберат. Не съм и предполагал, че Ксиант ще се опита да използва наученото, за да изпълни собствените си честолюбиви намерения.
Джеръл усещаше как, застанала до него, Нарин напрегнато слушаше.
— И тя изпрати тези войници, за да насъскат звероподобните срещу Калинден — Джеръл не задаваше въпрос. Знаеше, че е така.
— Те взеха със себе си пленения звяр, за да го използват като разменна монета — потвърди Сантар. — Умът на тези същества не е така остър като нашия. Езикът им е груб и не са способни на тънка мисъл. Но не им беше никак трудно да схванат плана на Ксиант. А след това и да го изпълнят.
Погледът на Сантар падна върху пръстена, който държеше. Той се намръщи, после го надяна на средния пръст на дясната си ръка.
Настъпи мълчание. От едно легло наблизо достигна стенание, несвързано бълнуване. Сантар го наблюдава, докато човекът се успокои. След това се обърна отново към Джеръл.
— Не остана много за разказване. Знаеш, че се оставих да бъда съблазнен от Ксиант. Тя беше толкова… красива, така… — устните на Сантар леко помръдваха, докато той се опитваше да потисне внезапната болка, която заплашваше да го смаже.
— Не знаех нищо за звероподобните. Тогава още не. Тя ме упои. После двамата с Линдаз ме измъчваха, за да ме принудят да им разкрия още от онова, което бях научил. Изглежда съм изгубил съзнание, защото компютърът автоматично ме беше прехвърлил на кораба и така… изчезнах.
Джеръл усещаше болката на Сантар, вината, която подобно на силна киселина, разяждаше сърцето и душата на брат му. Нямаше думи, с които да облекчи тази болка, утеха, която би могъл да предложи.
— Ако някога отново я срещна, ако някога ми се представи случай… — лицето на Сантар се изкриви във внезапен пристъп на гняв. Той се изгърби. Ръцете му леко трепереха. Пръстите му хищно се свиха, сякаш беше сграбчил Ксиант за гърлото и я душеше. С явно усилие застави ръцете си да се отпуснат.
— Не мога да поправя стореното зло — поде накрая Сантар с тих глас. — Но не съм напълно безсилен. Използвах корабния компютър, за да изследвам растенията на Ерандейн и да установя кои от тях биха могли да се употребят за приготвяне на лекарства. Промених цвета на очите си и се върнах, този път като странстващ лечител.
Доколкото мога, предавам наученото на всеки, който прояви интерес.
Сантар въздъхна, после изпъна рамене назад и вдигна глава.