Ръцете й се сгърчиха в безнадежден гняв. Ако само можеше по някакъв начин да го накара да плати за вредите, които беше причинил.
Но нямаше как да го направи.
Усилията му да поправи нещата и добрите му намерения бяха безрезултатни. Никой и нищо не можеше да върне мъртвите.
Тя предполагаше, че най-малкото трябва да се чувства удовлетворена, че Джеръл бе намерил брат си, но даже и това не беше по силите й. А ако не можеше да се изправи с лице срещу брат му, как щеше да живее в бъдеще?
Пардрейк я намери малко по-късно, все още облегната на стената. Като го видя, Нарин скочи на крака зарадвана, че нещо е нарушило тежките й мисли, че ще има възможност да се заеме с нещо, а не да се топи в безполезни притеснения, които не водят доникъде.
— Тук ли са всички? — попита тя. — Готови ли сте?
— Всички са тук, но няма нужда да се обсъжда каквото и да било — отвърна твърдо Пардрейк, — решението е взето. Довечера тръгваме срещу Ксиант.
— Сигурен ли си?
— Защо довечера? — въпросът ги накара да се обърнат почти едновременно.
Сантар с отчаяно лице стоеше на горната площадка на стълбите. Джеръл се беше спрял на половин крачка зад него. Тъй като Пардрейк не отговори, Сантар попита отново:
— Защо довечера?
— Защото нямаме избор. Ксиант има намерение да застави Джаспериан да абдикира довечера — прозвуча най-после отговорът. — Ако Джаспериан откаже, животът му ще бъде застрашен.
Единственият отговор на новината бе слабият протестен вик на Нарин. И тъй като нито един от тримата слушатели не каза нищо, Пардрейк допълни:
— Вестоносецо, ти и твоите приятели ще дойдете с мен. След няколко минути ще се срещнем, за да обсъдим плана за атака. Освен това вие се нуждаете от подходящи оръжия.
Джеръл кимна в потвърждение и пристъпи напред, но Сантар го изпревари.
— Аз също ще дойда.
— Вие, лечителю? — Устата на Пардрейк се отвори от учудване. — Но…
— Имам си причини и при това умея да се бия много по-добре, отколкото можете да предположите.
Даже и без да знае мотивите на Сантар, Пардрейк разбираше достатъчно от хора, за да не започне да спори с човек, който бе решен да направи нещо. Устата му остана затворена.
— Много добре, тогава да вървим.
Те незабавно се върнаха в стаята, където бяха срещнали Гравнар. Мислите на Нарин приличаха на заплетен лабиринт от неясни планове, безполезни размисли и силни страхове, които даже и обучението й на вестоносец не можеше да потисне. На няколко пъти тя почувства топлия поглед на Джеръл и два пъти той я докосна, кратко, като че ли да се увери отново. Тя се приближи по-близко до него, благодарна за присъствието му и радостна, че е решил да се бие за Калинден. Но даже и това, сравнено с неясното бъдеще, беше твърде слабо успокоение. Ако загубят… Нарин насила отпъди тази мисъл от ума си. Не, те нямаше да загубят. Те нямаха право да загубят.
Стаята беше пълна с ядосани и намръщени мъже и жени, които носеха униформи на Калинден и Маткасен. Нарин се спря на прага, учудена от броя на маткасенските гвардейци, които се бяха присъединили с намерението да се бият срещу Ксиант. Тъй като те, както Пардрейк, всъщност играеха двойна роля, излизаше, че силите на Маткасен бяха много по-слаби от предишните й предположения. Това беше слабо утешение, но все пак беше утешение.
Нарин си проправяше път през тълпата, подтиквана от ръката на Джеръл, която тежеше на рамото й, докато най-после си намери местенце в предната част на кръга, откъдето можеше да вижда и чува какво става. Джеръл и Сантар застанаха от двете й страни. Заради ръста си Джеръл успя да събере няколко протеста, че пречи на тези, които стояха зад него, да виждат. Но само един намръщен негов поглед беше достатъчен, за да успокои околните.
Седмината мъже се разположиха около масата, като в центъра на кръга бяха съветниците и водачите на войската и от двата града. Тизнърл беше седнал в най-отдалечения край с лице към нея. Той беше единственият съветник от Калинден. Привлечен от настоятелния поглед на Нарин, той погледна към нея и се усмихна. Нима той беше единственият съветник, който беше й повярвал, чудеше се тя. Или беше единственият, който бе успял да се изплъзне от капана на Ксиант?
На групата беше нужен половин час, за да може да вземе окончателно решение за планираната атака. Докато ги наблюдаваше, Нарин не можеше да спре да се учудва на желанието на двете страни да работят заедно. Та нали войските на Маткасен ще трябва да се бият с приятели, може би с роднини. Войските на Калинден можеха да намерят твърде малко причини, които да ги накарат да вярват на когото и да било от Маткасен и въпреки това имаше такава вяра. Ако всичко минеше добре и Джаспериан бъдеше възстановен на трона, сътрудничеството, което се наблюдаваше в тази стая, щеше да се отрази добре на бъдещите отношения между градовете.