Тизнърл, като че ли прочел мислите й, на глас предупреди:
— През тези няколко дена ние работихме добре, независимо от това, че се подчиняваме на различни владетели. Но не бива да позволим този факт да ни попречи да видим реалността. Всички войници на Калинден, които не са мъртви или затворени от Ксиант, са с нас. Но те са твърде малко. Много от Маткасен, потресени от безсмислените убийства и от несправедливостта, избраха да се противопоставят на Лейди Ксиант. Да се вземе такова решение е много тежка задача и ние от Калинден ви се възхищаваме за това. Но вашият брой е далеч по-малък от тези, които избраха да останат. Войниците, които все още се бият на страната на Лейди Ксиант, са отпочинали, добре въоръжени и са наясно, че ако опитът им да завладеят Калинден не успее, те ще загубят много.
Тизнърл замълча и погледът му потъна в смълчаната група хора около него.
— Даже и да успеем довечера, почти е сигурно, че Линдаз ще поведе срещу нас още повече войски, за да освободи съпругата си. Не можем да приемем, че нещата са предрешени.
Нарин си отвори устата, почти готова да им каже за информацията, която им беше дал Норваг. Но преди да може да проговори, Джеръл прочисти гърлото си и звукът я накара да подскочи.
— Колкото до това, съветнико — каза Джеръл, — можете да забравите опасността, че Линдаз може да атакува скоро. Чух, че народът на Маткасен е въстанал срещу него. Вероятно той е много по-зает с това да спасява собствения си град, отколкото да атакува Калинден.
В първия момент всички замълчаха от учудване. И колкото повече разбирането заменяше учудването, толкова повече шум се разнасяше в стаята. Хората от Калинден внезапно започнаха да се смеят, да викат и да се удрят един друг по гърба с ентусиазъм. Хората от Маткасен или продължаваха да стоят, където бяха, замръзнали на местата си от шока, или се движеха наоколо без определена цел. Едно нещо беше да не подкрепиш една жена — убиец, която се стреми към власт и лична изгода, и съвсем друго да си представиш града си, потопен в кърваво въстание.
— Сигурен ли си в това, войнико? — прозвуча въпросът на Тизнърл над шума. — Как го научи?
— Няма значение как съм го научил, съветнико. Сигурен съм, че информацията е точна. Възможността за нападение от страна на Маткасен не трябва да ви тревожи в близкото бъдеще.
Колко ли правила на своя собствен свят нарушаваше Джеръл, като разкриваше информацията, която беше получил от Норваг, чудеше се Нарин. И въпреки това, той не беше се поколебал, тъй като знаеше колко ценно за нейния народ е това сведение.
В объркването от шум и движещи се хора Нарин дръпна Джеръл за ръкава, изгаряща от желание да изрази благодарността си. Той погледна към нея и топлият поглед в очите му, леката усмивка върху устните му направиха благодарностите й ненужни. Той беше разбрал мислите й, без да е казала нито дума.
— Нека намерим Пардрейк — каза той, като постави ръката си върху раменете й и я придърпа към себе си.
— Той ни обеща оръжия и тъй като неговата група е една от тези, които ще атакуват двореца, предполагам, че ще настояваш да те включи.
— Нали не се опитваш да ме убедиш да остана тук? — попита Нарин, сигурна, че отговорът вече й е известен.
Ъгълчето на устата на Джеръл се изкриви в тъжна загриженост.
— Водя само тези битки, за които съм сигурен, че ще бъда победител.
Те започнаха да си пробиват път към вратата и в залата. Плътно зад тях ги следваше Сантар. Намериха Пардрейк наблизо, в малка стая, замислено изучаващ няколко саби, поставени на масата пред него. При влизането им той хвърли бегъл поглед към тях и отново върна вниманието си върху оръжията. Нарин можеше да почувства гнева му даже и през стаята, гняв, който го нямаше преди това.
Той избра една тежка сабя и я размаха срещу невидим враг. Докато се изправяше, с очи все още втренчени в острието й, той каза:
— Бях едва на шестнайсет, когато постъпих в армията на Маткасен. По онова време Линдаз беше едва на трийсет и две или и три и все пак вече две или три години той бе владетел и ни бе направил един от най-силните градове в Западен Ерандейн. Гордеех се, че му служа, гордеех се с това, което той бе постигнал.
Пардрейк ги погледна открито и срещна питащите им погледи, а устата му бе свита от потиснат гняв.
— Той се ожени за Ксиант, когато бе почти на четирийсет, и веднага след това нападна и превзе града Равелат, когато бе почти на четирийсет и една. Тя го беше убедила, че Маткасен не трябва да търпи обидите и крадливите набези на един дребен съсед.