— Има странична врата. Скрита е зад драперии и почти никога не се използва… — Нарин почти подскачаше от нетърпение да тръгне.
— Как ще стигнем дотам? — Джеръл изглежда искаше да й повярва, но все още не бе готов да тръгне.
— През личната стая за срещи зад главната зала. Но трябва да минем оттук — Нарин махна наляво, където шумът от битката беше най-силен.
Джеръл и Пардрейк си размениха погледи и кимнаха. Когато Пардрейк тръгна напред, Джеръл дръпна настрани Нарин, за да не пречи на мъжете, които бързо последваха Пардрейк.
— Стой зад мен, чуваш ли? — заяви остро Джеръл, като раздруса Нарин.
— Това е моят град!
Джеръл се намръщи, а после я дръпна към себе си.
— А ти си моят живот — каза той, точно преди да покрие с устата си нейната в ядосана целувка.
— Не бих могъл да го понеса, ако нещо ти се случи сега — добави той малко по-късно. — Стой зад мен, за да мога да те защитавам. Разбираш ли?
Нарин можа само да кимне, но жестът беше напълно безполезен. Джеръл вече се носеше към биещите се отпред.
Широкият коридор изглеждаше пълен с мъже, всеки се стремеше отчаяно да убие противника си, преди противникът му да го е убил. Нарин се спря, шокирана от това, което видя пред себе си. Джеръл? Къде беше Джеръл? Паниката почти я обхвана. Хората на Пардрейк вече се бяха слели с останалите до такава степен, че беше невъзможно да ги отличи. От броя на биещите се, които носеха зелени ленти, ставаше ясно, че поне още две или три групи бяха успели да проникнат в залата.
Нарин забеляза Джеръл и Пардрейк в края на биещите се. И двамата се биеха с изключителна точност, което им даваше възможност да отблъснат назад противниците си — към мелето, където имаше много по-малко място за отстъпление. Сантар беше от другата страна на Джеръл и се биеше със същата решимост, но с определено по-малко умение.
За нещастие Ксиант бе задържала най-добрите си стражи около себе си. Не можеше да се каже коя страна печели — лицата на маткасенските войници изразяваха същото упорство и решимост, каквото се виждаше на лицата на нападателите им.
Почти веднага Нарин разбра, че биещата се маса от хора бавно се придвижва надолу по коридора към главните врати на приемната. Каквото и допълнително доказателство да й трябваше за това, че Ксиант е в главната зала, то защитата на вратата от маткасенските войници бе достатъчно. Само няколко крачки още трябваше да отстъпят биещите се и щяха да открият вратата на стаята, към която тя се стремеше. Трябваше да каже на Джеръл и Пардрейк, да ги предупреди.
Без да се спре, за да прецени опасността, Нарин затъкна ножа си в пояса и вдигна къса сабя от ръцете на един убит маткасенски войник. Дръжката бе прекалено голяма за ръката й и цялата лепнеше от кръвта на убития мъж. Като се спря само за момент, за да избърше сабята в туниката си, Нарин се спусна напред, хванала с двете си ръце здраво сабята.
Тя почти беше стигнала до Джеръл, когато едър маткасенски войник без зелена лента изскочи от общата битка с острие, насочено право към нея. Завъртането му беше некоординирано, мощно и съвсем за малко я пропусна. Нарин усети острото движение на въздуха, когато сабята мина покрай нея, на няколко инча от лицето й.
Тя се завъртя, вдигна своята сабя нагоре, за да парира следващия му удар. Ударът на метал в метал я изтласка назад, силата на удара причини внезапна болка в китките й, в ръцете и раменете й. Тя изпусна все още кървавата и хлъзгава дръжка и безполезното оръжие се изплъзна от ръцете й.
Нарин отскочи встрани, далеч от следващото нападение на стража. Само да можеше да привлече вниманието на Джеръл, да му каже за страничната врата…
Следващо нападение нямаше. С остър вик Сантар внезапно се озова до нея и парира удара, който бе насочен към нея. Той не беше нито толкова умел, нито толкова мощен фехтовач като брат си, но се биеше с такава съсредоточеност, че това му позволи да избегне удара, насочен към лявата му ръка, и да преодолее стража.
Той се вгледа за момент шокиран в падналия си враг, като че ли едва сега започваше да осъзнава, че битката е истинска и че смъртта е съвсем възможен изход. Това спиране почти щеше да му коства живота.
Викът на Нарин стигна твърде късно, за да може да спре смъртоносния удар, насочен към него от друг страж, но Сантар успя да се дръпне, така че краят на сабята мина през ръката му, а не през главата. Той простена, сви се и падна на коляното си, втренчен в кръвта, която изтичаше от зеещата рана.
Вторият удар на стража щеше да бъде фатален. Щеше да бъде, ако Джеръл не се беше обърнал и отхвърлил мъжа назад с мощен, наклонен удар, който почти щеше да отнесе скалпа му. Мъжът се препъна, после се окопити и вдигна сабята си за нова атака.