Нарин се промъкна опипом по стената. Ръката на Джеръл веднъж покри нейната, за да я успокои и подкани. В началото тя не можеше да чуе каквото и да било, но после долови неясния звук на тътрещи се крака, тъпия звук на дърво, което се протрива в камък, и жесток женски глас, от който Нарин замръзна.
— Е, Джаспериан — каза Ксиант, — ще продължаваш ли да ми отказваш, когато до гърлото ти има опрян нож? Хмммм?
Глава двадесета
Единствено потъването на ръката на Джеръл в нейната ръка успя да спре Нарин. Тя се опита да се освободи, но захватът му стана още по-силен. Той продължаваше да я държи здраво, докато тя не престана да се дърпа, после той се протегна, повдигна леко края на завесата, за да могат да наблюдават какво става в стаята.
Виждаше се много малко, но им беше достатъчно.
Ксиант стоеше на подиума, пред трона на владетеля, гърбът й бе обърнат към тях. Светлината от лампата върху стената отразяваше богатата бродерия в златно и сребърно на роклята й, като хвърляше единствените светли петна върху иначе мътната повърхност.
Джаспериан беше коленичил пред нея, с ръце завързани зад гърба, хванат от двама мрачни маткасенски стражи. Светлината от лампите хвърляше тъмни сенки върху измъченото му лице, като правеше очите му да изглеждат още по-хлътнали в орбитите им. Камата на Ксиант беше опряна до гърлото му и притискаше главата му назад.
— Можеш да ме убиеш, но ще имаш господарския пръстен само когато го вземеш от мъртвото ми тяло — гласът на Джаспериан прозвуча уморено и остаряло.
— Това може много лесно да се уреди! — чертите на Ксиант бяха изкривени от ярост. Тя притисна още повече главата му назад. — Изморих се от тези игри, Джаспериан. Ти просто нямаш друг избор. Защо трябва да се съпротивляваш на неизбежното?
— Каква полза ще имаш от пръстена, ако аз съм мъртъв и няма официално предаване на властта?
— Аз вече имам твоя град. Ще имам и пръстена — по един или друг начин.
— Ножът ще осигури край, подходящ за един глупак като мен, който някога даже те обичаше — Джаспериан вдигна главата си малко по-нагоре, като откри уязвимото място между челюстта и гърлото си. — Убий ме и приключвай с тази история.
Даже и през неясната светлина Нарин можеше да види как Ксиант стиска дръжката на камата. За минута тя се поколеба. Ръката й потрепери и тялото й под обшитата рокля се напрегна.
— Какво, никога преди не ти се е налагало да убиваш сама? — гласът му прозвуча глухо, устните му се издърпаха над зъбите в плашещо подобие на усмивка.
Отговорът на Ксиант приличаше много повече на просъскването на разярена котка, отколкото, на какъвто и да е човешки звук. Тя дръпна назад ръката си. Острието проблесна на светлината.
Нарин изскочи иззад драперията, в ръката си държеше ножа на вестоносец.
— Не! Пусни камата!
Стресната, Ксиант се завъртя, оръжието й се вдигна още по-нагоре.
— Ти!
— Зад драперията има хора, Милейди, и още много други в залата — каза Нарин с най-храбрия от всички тонове, които можеше да измайстори. — Нищо няма да спечелиш, ако убиеш сега Джаспериан.
Даже докато говореше, сърцето на Нарин туптеше в ушите й. Когато надничаше иззад драперията, тя не беше видяла другите двама стражи, които стояха в подножието на подиума. Внезапното й появяване ги беше стреснало, но не достатъчно, за да ги накара да изпуснат сабите, които бяха извадили. И къде, по дяволите, беше Джеръл? Тя беше сигурна, че той ще я последва.
Ксиант диво се вгледа в пространството около нея, като се опитваше да види скритите мъже, за които Нарин говореше. Когато видя, че нито една драперия не се поклаща и нито една врата не стои отворена, за да пропусне въоръжени мъже, деликатните й черти яростно се изкривиха.
— Хванете я! — просъска тя и посочи към Нарин с дългия си, остър нокът.
Двамата войници, които държаха Джаспериан, се поколебаха. Когато хватката им се отпусна, Джаспериан опита да се изправи на крака. Не успя, но усилията му накараха стражите да останат до него. Другите двама войници тръгнаха към Нарин с извадени саби.
Десният се намръщи в очакване. Мръщенето му не продължи много дълго — беше прекъснато от звука на изтичаща кръв, когато ножът на Джеръл се заби до дръжката в гърлото му. Мъжът се свлече назад, мъртъв дълго преди да падне на земята.
Другият замръзна, загубил ориентация. Моментното колебание му струва живота, тъй като друга кама се заби в гърдите му. Нарин не беше сигурна дали мъжът изобщо е видял врага си.
Джеръл се показа от сянката. При звука от неговите стъпки Ксиант прехвърли погледа си от двамата мъртви стражи върху лицето на новата заплаха.