— Ти! — единствената дума носеше огромен смисъл. — Ти си мъртъв!
— Сигурна ли си? — тонът на Джеръл бе нарочно заплашителен и преднамерено се опитваше да я разяри още повече.
— Убийте го! — изпищя Ксиант.
Двамата стражи на Джаспериан, облекчени от това, че са получили ясна заповед и могат да видят врага си, изоставиха затворника и нападнаха Джеръл.
Тяхното нападение зае цялото внимание на Ксиант и това даде възможност на Нарин да стигне до подиума. Ръцете на Джаспериан бяха жестоко извити и стегнати и тя трябваше да внимава да не го пореже, докато прерязва въжетата. Най-накрая тя отстъпи назад и хвърли настрани остатъците от въжето.
Джаспериан разтъркваше китките си.
— Шести вестоносецо…
— Ние си възвръщаме отново града, господарю — прекъсна го Нарин. — Засега Лейди Ксиант…
Нарин не можа да каже нищо повече, разтърсена от срама и безпокойството, което толкова ясно пролича в тъмните очи на Джаспериан. Без нито дума повече тя му протегна ножа си.
Джаспериан се поколеба само за секунда, после прие ножа с благодарен поклон и се обърна с лице към тази, чийто пленник беше допреди малко.
Ксиант, хванала полите на робата си в ръце, беше стигнала до края на подиума, готова да бяга. Очите й скачаха от тапицерията пред скритата врата към Джеръл и двамата стражи, към главната врата, откъдето ясно се чуваше шумът на боя. Близостта на биещите се като че ли я накара да вземе окончателно решение. Тя пристъпи леко напред, готова да скочи от платформата, когато острият тон на Джаспериан рязко я спря.
— Къде мислите да отидете, Милейди? Вие едва ли ще ни напуснете толкова бързо.
Ксиант яростно се обърна. Тя изпусна полата си и се сви, готова да се защитава срещу атаката на Джаспериан. Лявата й ръка се сви като клюн, като всеки остър нокът представляваше опасно оръжие. Дясната й ръка стисна ножа, който само допреди малко държеше опрян до гърлото на Джаспериан.
— Елате, Милейди, играта свърши и вие сте загубена. Предайте се сега, преди да са пожертвани още хора.
— Никога! — изплю тя, като отново се обърна назад. — Никога няма да се предам нито на теб, нито на който и да е мъж.
Кратък вик на агония привлече вниманието на Нарин. Тя почти беше забравила, че Джеръл се бие. Сега той вече беше изправен само пред единия от стражите. Чувството на облекчение, което я обзе, продължи съвсем кратко — докато вратата се отвори и пропусна дузина маткасенски войници. Те бяха покрити с кръв, дрехите им бяха разкъсани, но стояха в пълна готовност — и при това не носеха зелените ленти, показващи, че се бият на страната на Калинден.
Въпреки че сърцето й се изпълни с отчаяние, Нарин се напрегна да чуе звук от бой, някакъв знак, че Маткасен все още не е завладял напълно двореца.
Коридорът отвън беше тих и празен, абсолютно тих.
Докато войниците напредваха внимателно с приготвени оръжия, Нарин погледна назад към Джаспериан и Ксиант. Двамата стояха безмълвни, очите им бяха вперени в приближаващите се войници. Само след минута ще трябваше да се признаят за победени сред триумфа на другите, а това накара кръвта на Нарин да закипи. Тя погледна настрани и видя Джеръл с все още вдигната сабя, внимателно да пристъпва назад към платформата, като в същото време наблюдаваше внимателно противника си и войниците.
В този момент той погледна нагоре. Очите им се срещнаха. Джеръл мръдна лекичко главата си назад и извъртя очите си към тавана.
Нарин прехапа устната си. Разбира се! Отново беше забравила за устройството, закачено на верижка на шията й. Но как да вземат Джаспериан с тях. Само ако се беше сетила да попита преди това!
— Добре се справихте — рече саркастично Ксиант и пристъпи напред. Тя спря само на крачка от Нарин. Ножът беше в ръката й, но вниманието й беше приковано върху войниците. — Ще бъдете възнаградени за верността си.
— Още е рано да раздавате правосъдие, Милейди — фигурата, която беше в сянка, излезе напред и спря там, където мястото беше добре осветено от лампите.
— Пардрейк! Моят гвардеец!
За пръв път Нарин долови нотка на несигурност в гласа на Ксиант: На ръкава на Пардрейк ясно се виждаше завързаната зелена лента. Войниците мълчаливо се отдръпнаха встрани, за да му направят път.
Те са на наша страна! Нарин осъзна това с облекчение. Спечелихме!
— Битката свърши, Милейди, но загубихте вие — добави Пардрейк и спря на няколко стъпки пред подиума, като гледаше втренчено Ксиант.
— Но вие сте маткасенски войници! — протестираше Ксиант, явно объркана.
— Носим маткасенски униформи, защото сме лоялни към града си, но не и защото служим на личните ви амбиции — Пардрейк махна с ръка към мъжете зад него.