— Едно нещо е да следваш пълководец, който се бори за славата на своя народ, и съвсем друго — да умреш заради алчността и жаждата за власт на неговата жена.
— Линдаз ще ви убие! — последната дума се чу като съскане.
Пардрейк сви рамене.
— Не мисля. Целият Маткасен е въстанал. Много вероятно е, че до този момент вашият съпруг е вече арестуван — той замълча, а очите му неотклонно гледаха Ксиант — или мъртъв.
— Мъртъв? — Ксиант се облещи диво срещу Пардрейк.
— Мъртъв!
Гвардеецът не отговори. Той се приближи до стъпалата, които водеха към подиума. Без да сваля очи от Ксиант, той даде знак на войниците да обградят подиума.
Нарин бързо прехвърли вниманието си от Ксиант върху Джаспериан. Господарят на Калинден не беше казал и дума, откакто влязоха войниците.
Моментното й разсейване беше грешка. Изненадващо, Ксиант я хвана отзад и допря острието на камата си до гърлото й.
— Острието е с отрова! — извика Ксиант и притисна върха още по-плътно към кожата на Нарин.
Нарин замръзна. Тя беше по-силна и по-ловка. Независимо че Ксиант беше по-едра, тя можеше лесно да се освободи. Но не беше сигурна, че може да го направи, преди Ксиант да я е одраскала така, че да потече кръв, а отровата не признаваше нито ловкост, нито бързина.
Доколкото познаваше Ксиант, Нарин не се съмняваше, че отровата, която е избрала, е едновременно болезнена и бавно действаща. Тази жена се забавляваше да гледа мъченията на жертвите си и би предпочела да им приготви бавна и колкото е възможно по-жестока смърт.
— Връзката! Използвай връзката! — гласът на Джеръл звучеше напрегнато и някак отдалечено.
Нарин се опита да обърне главата си към него, но натискът на камата на Ксиант на гърлото й пречеше. С ъгъла на окото си тя улови някакво движение на подиума. Явно някой от войниците се размърда. Нямаше да й помогне.
Джеръл беше прав. Най-добрата възможност беше компютърната връзка. Дори с отровното оръжие на Ксиант, опряно на гърлото й, и накъсаното дишане на жената в ухото й, Нарин не можеше да не мисли за реакцията, която би предизвикало изчезването й.
— Аз излизам и вестоносецът идва с мен — гласът на Ксиант прокънтя в огромната зала. Тя започна да отстъпва гърбом към страничната скрита врата, като влачеше Нарин.
С всяка стъпка Нарин внимателно повдигаше ръката си към яката на туниката си, към верижката на врата й. Ако можеше…
— Оттук не можете да минете, Милейди.
Думите идваха откъм гърба им. Бяха казани меко и в следващия миг Нарин позна кой ги изрече. Сантар!
Ксиант се закова. Изглежда, че беше познала гласа, но не можеше да повярва на ушите си. Нарин използва този момент на невнимание и успя да се освободи. Жената едва забеляза. Тя бавно се обърна с лице към мъжа, който изрече тези думи. Лицето й беше сковано от шока.
Сантар стоеше на няколко крачки от нея. Лявата му ръка висеше и той леко се олюля, когато, без да иска пренесе тежестта си на ранения си крак. Временната превръзка, която си беше направил, вече беше просмукана с кръв. В дясната си ръка държеше тежък войнишки нож, но върхът на оръжието беше насочен към пода. Очите му бяха потъмнели от болка и едвам стоеше на краката си. Очите на Ксиант се разшириха от недоверие и страх.
— Ти си мъртъв — думите й едвам можеха да се доловят.
— Все още не съм, въпреки че ти и твоят съпруг нямате особен принос за това.
Горчивината, която звучеше в гласа му, заедно със значението на думите извадиха Ксиант от вцепенението й.
— Ти си мъртъв! — тя се хвърли към него с писък.
Сантар се опита да се дръпне, но раненият му крак се сви, когато той пренесе върху него тежестта на тялото си. Изгубил равновесие и почти падащ, Сантар инстинктивно вдигна дясната си ръка, за да се защити от нападателката си.
Но не успя. В яростта си Ксиант или не можеше, или не искаше да спре. Инерцията й я събори на земята заедно с него, наниза я върху ножа на Сантар.
Чу се стон, после удар от падането на телата им върху пода.
Нарин не успя да отреагира, толкова беше изумена от внезапния изблик на насилие. Джеръл беше този, който напусна подиума, и се приближи към сгърчените тела, полускрити в сянката.
Косата на Ксиант се беше разпръснала около нея и тежките й дрехи покриваха и двамата — като одеяло, метнато върху двама любовници. Металната бродерия продължаваше да хвърля отблясъци на светлината.
— Проклета вещица — тихо ругаеше Джеръл.
Той се наведе и безцеремонно дръпна настрани тялото на Ксиант, после коленичи до брат си.
Сантар лежеше по гръб, главата му беше извита настрани, очите затворени, лицето му изкривено от болка. Ранената му лява ръка се беше извила под тялото му под странен ъгъл, счупена при падането. Кръв течеше от нова, дълбока рана, минаваща през бузата му. Камата на Ксиант лежеше на пода, само на няколко сантиметра от главата му, върхът й беше покрит с кръв.