Той коленичи до нея и опипа шията й, за да провери пулса. Кръвта й туптеше под пръстите му силно и равномерно.
Вместо да се отдалечи, Джеръл се наклони още и отмахна един кичур, който покриваше бузата й. Щеше му се тя да отвори очи, и то не само за да я попита за пръстена, а защото много искаше да се увери дали очите, скрити от клепачите, бяха наистина толкова топли и с тези зелени пламъчета.
Мислеше си за смелостта й да се изправи срещу древона, въоръжена само с кинжал, и поклати глава с удивление. Представи си я в тясната скална ниша и си спомни с каква самоотверженост пееше онази веселяшка кръчмарска песен и не можа да сдържи усмивката си.
Без да си даде сметка защо, той усети някаква увереност, че тя не знае нищо за брат му. Той много слабо познаваше обичаите в този свят, но знаеше, че вестоносците по правило не са лично заинтересовани от посланията, които предават. Това означаваше, че тя не би могла да знае за пръстена нищо повече, освен кой й го е дал и на кого трябва да го предаде. Той бе почти уверен, че точно тази информация тя няма да пожелае да сподели.
През следващите минути тя не показа никакви признаци на свестяване. Независимо от студения въздух и ледената вода Джеръл реши да се изкъпе в потока. Искаше да се измие и да изпере, доколкото може, кръвта от дрехите си. Колкото и глупаво да беше, той почувства, че иска да изглежда по-представително, когато тя се събуди.
Нарин премигна, ослепена от яркото синьо небе. Някъде в храстите пееше птичка и хич не я беше грижа за студа. Пое дълбоко въздух и незабавно сбръчка нос от отвращение. Миризмата на древон я обгръщаше от всички страни.
Древон! Спомените нахлуха в главата й — спомен за страха, за огромния звяр, който се бе опитал да я убие. Спомен за болката, за високия непознат, чийто глас звучеше толкова топло и грижовно в ушите й. Тя си спомни докосването на ръцете му, гъделичкащата топлина на косматите му гърди и смущаващата мъжественост, която я беше заляла като вълна.
Нарин продължи да лежи тихо и по звуците, които идваха до нея, се опита да определи къде се намира. Все още чуваше пеенето на птиците, а като напрегна слуха си, до нея достигна тихото ромолене на поток. Недалеч слабо пращеше огън — дори през натрапчивата миризма на древонската кожа тя долови уханието на врящо месо. Но не се чуваха никакви стъпки и гласове.
Без да се замисли, Нарин се опита да махне кожата и да седне, но веднага падна назад и простена от болката, която прониза цялото й тяло. Болеше я тила, болеше я цялата й лява страна, дясното й бедро туптеше и й напомни за непоносимата болка, която я преряза, когато непознатият се опита да я изправи на крака.
Болежките по тялото можеха да се изтърпят. Но изкълчването на крака щеше да й попречи да стигне до Ануей.
Тя премигна и се опита да задържи сълзите на гняв. Какво трябва да направи? Спомни си, че непознатият бе споменал, че ще изпрати друг вестоносец вместо нея, но едновременно с това си спомни колко бедняшки вид имаше той. По нищо не личеше, че е достатъчно богат, за да може да си позволи обучен вестоносец.
Нарин внимателно бутна кожата назад и седна. Посланието трябваше да замине за Ануей на всяка цена.
Трябваше да забрави пръстена, който й бе дал съветникът. Тя бръкна в туниката си и потърси малката торбичка, но замръзна, когато ръката й напипа вътрешния джоб. Кесията беше там, но пръстенът беше изчезнал. Тя отчаяно заопипва джоба по всичките му краища.
Нарин извади кесията или по-скоро това, което бе останало от нея и я огледа. Рогът на древона бе разкъсал не само туниката, но беше пробил джоба и торбичката. Пръстенът вероятно бе паднал някъде по пътя, докато тя е била в безсъзнание.
Освен… Не, дори не й се искаше да мисли за тази възможност. Непознатият, който я беше спасил, можеше да не е нищо повече от беден ловец, но в никакъв случай не беше крадец. Сигурна беше в това.
Нарин леко се размърда и се опита да облекчи болката в бедрото. Но движението отново я накара да изохка и тя пак падна по гръб.
Изведнъж усети, че й е студено и е гладна. Месото, което къкреше в малкото гърне на огъня, ухаеше толкова вкусно. Внезапно тя се засрами, че можеше да мисли за ядене, след като е установила загубата на пръстена. Това й напомни също, че непознатият ловец е някъде наблизо и вероятно скоро ще се върне.