— Аз пък казвам, че няма да го направиш!
Джеръл пристъпи вътре незабелязан.
— Аз съм Нарин от Калинден, Шести вестоносец на Господаря Джаспериан. По законите на Ерандейн ти трябва да ми осигуриш това, от което се нуждая — настояваше Нарин и се изпъна гордо.
Сцената щеше да е по-впечатляваща, ако косата й не беше толкова разрошена и беше облечена в нещо повече от ризата, която Джеръл бе извадил от багажа на Ракин.
Ризата бе измачкана и твърде широка за нея. Ръцете й не се виждаха, скрити в ръкавите, а надолу грубата дреха й стигаше до коленете. С едната си ръка държеше някакво голямо парче плат, което би трябвало да представлява женски халат. Ботушите и гамашите й бяха свалени и тя стоеше боса, а стройните й слаби крака напомниха на Джеръл с почти болезнена яснота как изглеждаше, когато на нея нямаше никакви дрехи.
Джеръл се намеси със спокоен глас:
— Има ли някакъв проблем?
Спорещите сякаш подскочиха, явно стреснати от неочакваната намеса. Като го видя, Нарин като че ли леко се изчерви. Тя вдигна ръка и я прокара през косата си в отчаяно, чисто женско желание да я оправи.
— Тази жена отказва да изпълнява заповедите ми — възкликна Фейн гневно и пристъпи напред. — Тя трябва да прекара следващите няколко дни на легло, без да се движи. Казах й, че ако обуе ботуши и гамаши, само ще раздразни раната на крака, а ходенето ще я изтощи.
На лицето му застина обида и възмущение.
— Прекарал съм над тридесет години от живота си в изучаване на лечителното изкуство, а всичко, което получавам от тази жена, са обиди!
Джеръл едва успя да скрие усмивката, която заплашваше да се разлее върху лицето му. Лечителят му напомняше за дребните, свадливи сунити, които беше отглеждал като малък.
— С ваше позволение, търговецо — каза Нарин официално, — вярно е, че нямам намерение да се подчинявам на заповедите на лечителя, но не съм го обиждала.
Веждите на Джеръл се повдигнаха леко, но той каза с напълно сериозен тон:
— Съжалявам, че ви е създала такива неприятности, лечителю. Може ли да поговоря насаме с нея?
Фейн се намуси, хвърли на Нарин поглед пълен със зле прикрита неприязън и излезе.
— Хайде да седнем, Нарин от Калинден! — предложи Джеръл и най-после позволи на усмивката да се покаже на лицето му.
Той й протегна ръка, която тя пое след известно колебание. Вече съжаляваше за избухването си срещу лечителя, но неговото надуто държание, демонстрираното превъзходство и заявлението му, че тя ще следва всичките му нареждания, без да задава въпроси, я вбесиха още когато той си отвори устата.
Нарин се опита, но не можа да потисне една въздишка на облекчение, когато се отпусна на стола върху износената възглавница. Понечи да се облегне, но установи, че е прекалено ниска, за да го направи, без да повдига бедрото си. Преди да успее да се настани по-удобно, Джеръл грабна възглавницата от другия стол и я сложи зад гърба й.
— Така по-добре ли е?
Нарин кимна неопределено. Беше я докоснал само за миг, като й помагаше да се облегне на допълнителната възглавница, но това й беше достатъчно, за да загуби дар слово.
— Радвам се да те видя на крака — каза той, — но ми се струва, че не си толкова силна, колкото си мислиш.
Нарин понечи да възрази, но нещо в изражението на лицето му, в разбирането, което стопли очите му, я накара да спре. Усмивката огря цялото му лице и привлече цялото й внимание. Стори й се, че на лявата му страна се появи трапчинка.
Първата й мисъл, като се събуди, беше дали той все още е до нея. Втората беше разочарование, че го няма. Третата не беше мисъл, а някакво неясно емоционално смущение. Никой мъж досега не беше поглъщал така мислите и съзнанието й. Нарин усещаше, че отношението й към него беше обезпокояващо и в същото време той непреодолимо я привличаше.
Това беше просто невероятно. Тя беше вестоносец, а той търговец, въпреки че въобще не приличаше на нито един от търговците, които беше виждала. Срещнаха се случайно, при необикновени обстоятелства, които ги сближиха по необходимост, което не би се случило в нормални условия. Щом оздравееше кракът й, тя щеше да се върне в Калинден. Той имаше свой живот и само тук, на това място и за много кратко време я обсеби това силно чувство.
Все пак, откак се беше събудила, мислеше само за красивия търговец, спомняше си ръста и силата му, усещаше ръцете му около себе си, миризмата на кожата му. Стана й неспокойно, като започна да мисли, как ли ще реагира, ако се появи отново. Прегледът на лечителя и скарването им и дойдоха като облекчение от тревожните й мисли за Джеръл.