Тя продължи да крачи и скоро се озова на пътя, който водеше право към главната порта. Нарин извади от колана си специалния кинжал с тежка гравирана дръжка. Като стигна сигналните камбани, издигнати отстрани на пътя, тя удари силно и рязко два пъти по тях с дръжката на ножа, знак, че пристига вестоносец. По това време на нощта вратите на града бяха затворени за всички, освен за Господарите на градовете и за вестоносците. Сигналните камбани осигуряваха на Нарин достъпа й в града.
Но портата не се отвори. Нарин трепна и спря удивена. Тя удари силно по тежката врата с дръжката на ножа.
— Отваряйте! — извика тя, без да се замисли, че трябва да пази дъха си след продължителното бягане. — Аз съм вестоносец от Калинден. Отворете незабавно!
Зад вратата се чу тревожна глъчка, която премина в шушукане, и Нарин не можа да разбере нито дума. Тя удари по вратата отново.
— Глупаци! Наказанието за задържане на вестоносец е смърт! Господарят ви няма да е доволен от глупостта ви.
Шушукането спря. Желязната решетка се отдръпна и тежката греда се вдигна. Масивната порта се отвори само толкова, колкото тя да се промъкне и веднага се затръшна зад гърба й. Някой размаха факла пред лицето й.
— Идиоти! — Нарин се изви, като се опитваше да погледне зад светлината. Ръката й стисна дръжката на ножа.
— Ахъ! Май е вестоносец, Хаст! — каза този, който държеше факлата.
— Разбира се, че съм вестоносец. Не ви ли казах? И махнете тази факла от очите ми!
Гняв обзе Нарин. Тя беше мобилизирала всяка частица от тялото си, за да донесе неотложното послание до Маткасен толкова бързо, колкото въобще беше в човешките възможности. Затова туткането на пазачите и това ненужно забавяне я вбесиха.
— О-о, добре — бързо се подчини на искането й този, който говореше.
Нарин се изненада, като видя няколко въоръжени мъже, които стояха в тъмното зад двамата пазачи. Погледът й се плъзна по тях и отбеляза броя, въоръжението и опърпаните им дрехи.
— Извини ни, вестоносецо — каза този, когото бяха нарекли Хаст, като пристъпи напред с непохватен поклон. — Заповед на Господаря.
— Да задържате вестоносец?
— Не — мъжът замълча неловко. — Трябва да сме сигурни, че си вестоносец.
— Това е нелепо! Кой друг бих могла да бъда?
Хаст и мъжът, който държеше факлата, се спогледаха, после хвърлиха поглед към стражите зад тях, сякаш търсеха отговор на въпроса на Нарин.
— Разбойник например — предположи Хаст несмело.
— Изключено. Никой не би посмял да се предреши като вестоносец — Нарин почти незабелязано върна кинжала си в ножницата, която висеше на пояса и.
— Преди една седмица. Влезе направо, кат теб. Пробва да убие Господаря, преструвал съ, чи вади послание.
Нарин не беше сигурна, но й се стори, че Хаст пребледня. Нейната собствена кръв също се отдръпна от лицето й. Наказанието, ако се предрешиш като вестоносец, беше известно на всички и беше повече от ужасно.
— Умря тази сутрин — добави другият пазач с широко отворени очи. — Мъчи се повече от седмица.
За миг Нарин онемя, прекалено зашеметена от тази неочаквана новина, за да реагира. Преди да се опомни висок мъж в униформа излезе от тъмното.
— Какво става тук? — попита новодошлият.
Пазачите се стегнаха и изпънаха от категоричния безапелационен тон.
— Вестоносец, капитане — каза един от войниците и поздрави чинно, като вдигна десния си юмрук и се удари в гърдите. — Пазачите току-що й отвориха.
— Вестоносец!
Този, когото нарекоха капитан, пристъпи към осветената част. От дълбоките му очни кухини очите му святкаха неприветливо, докато оглеждаше Нарин от горе до долу.
— Как може да сте сигурни, идиоти такива? Няма нужда да отговаряте — добави той рязко и прекъсна опита им да обяснят. — Виждам, че и понятие нямате.
— Сър — каза Нарин и го погледна предизвикателно гордо, — аз съм Нарин, Шести вестоносец от Калинден. Нося послание за вашия Господар, което не търпи отлагане.
Мъжът не обърна внимание на думите и тона й.
— Може и да си. Ще видим — той се обърна леко и посочи двама от войниците. — Ти. И ти. Заведете тази жена при Торк. Той ще реши дали тя е това, за което се представя. Убийте я, ако се опита да направи нещо.
Нарин улови някакъв кратък отговор. Тя разпозна името на Торк. Водеха я при Главния вестоносец на Маткасен все пак. Щеше да има достатъчно време да изложи протеста си, когато застане пред Господаря Линдаз.
Двамата войници бързо я поведоха из бедняшките улици на Маткасен. Докато мислите й се въртяха около новините, които научи от пазачите на града, съзнанието й запаметяваше всичко, което виждаше, всяка сграда, покрай която минаваха, всеки завой.