Пътят не беше променен от времето, когато й предаваше уроци един от вестоносците на Маткасен, но градът беше по-зловонен, западнал и порутен, отколкото беше очаквала. Маткасен контролираше огромни поземлени владения, включително територии, които някога бяха независими градове — държави със собствени Господари. Но явно нищо от това богатство не беше достигнало до хората на града.
Нарин знаеше, че Джаспериан, сегашният Господар на Калинден, и неговите предшественици се смятаха за необикновени заради желанието им да разделят с народа си златните и сребърните съкровища, извличани с толкова усилия дълбоко от недрата на земята. Но именно тяхната историческа щедрост беше довела Калинден до мирен живот и благоденствие, на каквито малко от най-големите и далеч по-могъщи градове — държави, управляващи цивилизованите територии на Ерандейн, се радваха.
Колкото по-навътре в Маткасен я водеше нейният ескорт, толкова по-често Нарин забелязваше стражи по улиците, нещо, което никога не беше виждала в Калинден. Постове имаше и около Големия дворец. Явно тези, които я съпровождаха, бяха добре познати, защото вратите на двореца се отвориха веднага пред тях.
Вместо да я въведат в централната приемна зала, както бе прието, я вкараха в малка стая отстрани на коридора. Пазачите й останаха в стаята и наблюдаваха тревожно входа. Преди нетърпението да я обхване напълно, вратата се отвори и влезе жилав мъж на ръст колкото Нарин, облечен като нея в туника и специални кожени ботуши, които отличаваха вестоносците.
— Добре дошъл, вестоносецо — каза той, затвори вратата след себе си и пристъпи напред. — Аз съм Торк, Главен вестоносец на Господаря Линдаз.
— Аз съм Нарин, Шести вестоносец на Господаря Джаспериан от Калинден — каза Нарин и стана, за да приветства влезлия. — Твоят Господар изглежда е забравил за вежливостта, която се полага на вестоносец, Торк.
Въпреки че едва ли би спечелила нещо от протеста си, за Нарин беше облекчение да може да даде воля поне на част от неудоволствието и гнева, предизвикани от ненужното забавяне. Калинден беше в опасност, всяка минута бе скъпа и не биваше да се пилее.
Мъжът се изчерви.
— Съжалявам за това посрещане, Нарин от Калинден. Има много неща за обясняване и много малко време. Моля те, седни. Поръчах да донесат храна. Докато чакаме, можеш да докладваш.
Нарин остана права и тялото й се изпъна като струна.
— Посланието е за Господаря Линдаз. Спешно е и не търпи отлагане — протестира тя.
— Това ще реша аз — каза Торк. Ще докладваш на мен. Такива са заповедите на Господаря Линдаз — добави той при опита на Нарин да възрази.
Нямаше избор. Вестоносецът, дори този, който носеше толкова важно послание, трябваше да се подчинява на заповедите на Господаря. Въпреки че тя често въставаше срещу заповеди, които й се струваха ненужни или ограничаваха действията на вестоносеца, Нарин знаеше, че в случая нищо няма да постигне, ако не се подчини.
Бързо и точно, както беше научена, Нарин изложи подробно всичко, като започна от първото нападение на диваците по границата. Тя включи изискваната в такива случаи информация за условията в Калинден, наблюденията си за владенията, стадата и състоянието на земите, през които беше минала, и накрая, за голямо удовлетворение на Торк, отбеляза промените, които бе забелязала по пътя, по който беше вървяла. Тя също изпита известно удовлетворение от това, че докладва на Торк — така или иначе повечето от нещата в доклада не биха заинтересували Линдаз. Съветниците му естествено биха искали да получат възможно най-последните сведения за неговите имения, но като всеки Господар, Линдаз едва ли би обърнал внимание на подробности от ежедневния живот в подчинените територии на Маткасен.
Като свърши, тя седна и мълчаливо зачака Торк да излезе от вглъбяването, в което беше изпаднал, докато слушаше. Когато се отърси, той се обърна първо към войниците до вратата, които стояха чинно по време на доклада на Нарин.
— Оставете ни — каза той. — Виждате, че наистина е вестоносец. Съобщете на Господаря Линдаз, че тя носи спешно послание за него и че може да й се вярва.
Нарин почака, докато войниците излязат от стаята, и заговори:
— Странно е, че Маткасен посреща един вестоносец толкова неучтиво — каза тя рязко и изпита облекчение, че може да даде израз на нарастващото си нетърпение.
Торк срещна откровено нервния й поглед.
— Необходимо беше. Трябва да са ти казали за нападението срещу Господаря Линдаз. То не беше първото. Имаше размирици и в много от владенията, също и нападения срещу съветници и учени.