Директорът жлъчно се изсмя.
— Какво ще кажеш, Леонид? — каза той. — Частна проблема! Да, личи си, че нашата Радуга е прекалено далеч от вас и всичко, което става у нас, ви изглежда прекалено малко. Драги Марк, същата тази частна проблема изпълва изцяло живота ми, а пък аз дори не съм нулевик! Аз изнемогвам, приятели! Завчера ей в този кабинет собственоръчно разтървах Ламондоа и Аристотел и сега си гледам ръцете — той опъна пред себе си мощните си загорели длани — и, честна дума, чудя се, че по тях няма следи от ухапване и одраскване. А под прозорците ревяха две тълпи и едната гърмеше: „Вълната! Вълната!“, а другата ревеше: „Нула-Т“. И да не мислите, че това беше научен диспут? Не! Това беше средновековна жилищна кавга заради електроенергията! Спомняте ли си тази смешна, макар и, признавам, не съвсем ясна книга, гдето бият един човек за това, че не гасял лампата в тоалетната? „Златният козел“ или „Златното магаре“8?… Така Аристотел и неговата банда се опитаха да набият Ламондоа и неговата банда, защото те бяха сложили ръка върху целия резерв от енергия… Честна Радуга! Само преди година Аристотел ходеше прегърнат с Ламондоа! Нулевик беше за нулевика приятел, другар и брат9 и на никой не му идваше наум, че увлечението на Форстър от Вълната ще разцепи планетата на две! В какъв свят живея! Нищо не стига: енергията не стига, апаратурата не стига, заради всеки лаборант с жълто по устата се води бой! Хората на Ламондоа крадат енергия, хората на Аристотел ловят и се опитват да завербуват аутсайдери — тези нещастни туристи, които пристигат да си починат или да напишат нещо хубаво за Радуга! Съветът — Съветът! — се превърна в конфликтен орган! Помолих да ми изпратят „Римско право“… Напоследък чета само исторически романи. Честна Радуга! Скоро ще въведа тук полиция и съд със съдебни заседатели. Свиквам с нова, съвършено дива терминология. Завчера нарекох Ламондоа ответник, а Аристотел ищец. На един дъх произнасям такива думи като юриспруденция и полицайпрезидиум!…
Единият от екраните светна. Появиха се две кръглолики момиченца на около десетина години. Едното с розова рокличка, другото със синя.
— Хайде ти кажи — рече розовото полушепнешком.
— Защо аз, когато се уговорихме, че ти…
— Уговорихме се, че ти!
— Лошотия такава!… Здравейте, Матвей Семьонович!
— Сергеевич!…
— Матвей Сергеевич, здравейте!
— Здравейте, деца — каза директорът. По лицето му личеше, че е забравил нещо и са му го напомнили. — Здравейте, пиленца! Здравейте, мишки!
Розовото и синьото едновременно пламнаха.
— Матвей Сергеевич, ние ви каним в Детското на нашия летен празник.
— Днес в дванадесет часа!…
— В единадесет!
— Не, в дванадесет!
— Ще дойда! — закрещя възторжено директорът. — Непременно ще дойда! И в единадесет ще дойда, и в дванадесет!…
Горбовски допи чашата, наля си още, после легна в креслото, изпъна крака на средата на стаята и сложи чашата на гърдите си. Беше му хубаво и уютно.
— И аз ще дойда в Детското — заяви той. — Нямам абсолютно никаква работа. А там ще кажа някоя реч. През живота си не съм произнасял речи и много ми се иска да опитам.
— Детското! — Директорът отново се премести през облегалката. — Детското — това е единственото място, където се пази ред у нас. Децата са отлични хора! Те много добре разбират думите „не бива“… За нашите нулевици това не може да се каже, не! Миналата година те изядоха два милиона мегаватчаса! През тази — вече петнадесет, и представиха заявки за още шестдесет. Цялото зло е там, че те абсолютно не желаят да знаят думите „не бива“…
— И ние не знаехме тези думи — каза Марк.
— Драги Марк, ние с вас живяхме в хубави времена Това беше период на кризата във физиката. Ние нямахме нужда от повече, отколкото ни даваха. Пък и защо? Та какво имахме ние? Д-процеси, електронна структура… Със спретнатите пространства се занимаваха единици, и то само на книга. А сега? Сега е безумната епоха на дискретната физика, теория на просмукването, подпространство!… Честна Радуга! Всички тези нула-проблеми! Голобрадият хлапак, тънкокракият лаборант има нужда за всеки нищо и никакъв експеримент от хиляди мегавата, от най-уникално оборудване, което не може да се създаде на Радуга и което между другото след експеримента излиза от строя… Ето, вие докарахте сто улмотрона. Благодаря ви. Но ни трябват шестстотин! И енергия… Енергия… Енергия! Откъде да я взема? Нали вие не ни докарахте енергия! Нещо повече, вие самите имате нужда от енергия. Ние с Канеко се обръщаме към Машината: „Дай ни оптимална стратегия!“ Тя, горката, само разперва ръце…
8
Става дума за романа на Илф и Петров „Златният телец“, като погрешно се асоциира от персонажа с античния роман „Златното магаре“ на Лукиан. Бел.NomaD.
9
Иронична перифраза на тезис от съветския Морален кодекс на строителя на комунизма: „Човек за човека е приятел, другар и брат“. Бел.NomaD.