— Не се безпокойте, Карл — каза Матвей. Той не се стърпя и плувна в усмивка. — Гледай го само, Леонид! Дошъл да клевети! Кой? Хофман! Кого? Своя учител — Форстър! Вървете си, вървете си, Карл! Никой няма да получи извън списъка!
— Благодаря, Матвей Сергеевич — каза Хофман. — Ние с Маляев много разчитаме на вас.
— Той с Маляев! — каза директорът и вдигна очи към тавана.
Екранът угасна и след миг пламна отново. Възрастен навъсен човек с тъмни очила с някакви приспособления върху рамката пробуча недоволно:
— Матвей, бих искал да се уточним за улмотроните…
— Улмотроните са по списък — каза Матвей.
Тъмнокосото момиче нежно въздъхна, зорко погледна към Марк и с покорен вид седна на ръба на креслото.
— На нас ни се полага извън списъка — каза човекът с очилата.
— Значи ще получите извън списъка — каза Матвей. — Има списък на тези, които са извън списъка, и в него ти си осми…
Чернокосата девойка се изви грациозно и почна да разглежда дупката на шортите си, после наплюнчи пръста си и изтри саждата от лакътя си.
— Един момент, Постишева — каза Матвей и се наведе към микрофона. — Внимание, Радуга! Говори директорът. Разпределянето на улмотроните, пристигнали със звездолета „Тариел“, ще става по списъци, утвърдени в Съвета, и няма да се правят никакви изключения. Та, Постишева… Извиках те да ти кажа, че си ми омръзнала. Аз бях мек… Да, да, бях търпелив. Всичко понасях. Ти не можеш да ме упрекнеш в жестокост. Но честна Радуга! Всичко си има граница! С една дума, предай на Галкин, че съм те отстранил от работа и още с първия звездолет те пращам на Земята.
Огромните прекрасни очи на Постишева веднага се напълниха със сълзи. Марк скръбно поклати глава. Горбовски се натъжи. Директорът, издал челюст, гледаше Постишева.
— Късно е сега да плачеш, Александра — каза той. — Трябваше да плачеш по-рано. Заедно с нас.
В кабинета влезе хубавичка жена с плисирана пола и лека блуза. Тя беше остригана като момче, рус перчем падаше върху очите й.
— Хелоу! — каза тя приветливо усмихната. — Матвей, да не ви преча? О! — Тя забеляза Постишева. — Какво е това? Плачеш? — Тя прегърна Постишева през раменете и притисна главата й до гърдите си. — Матвей, вие ли? Как не ви е срам! Вероятно сте бил груб. Понякога сте непоносим!
Директорът размърда мустаци.
— Добро утро, Джина — каза той. — Пуснете Постишева, тя е наказана. Тя страшно е оскърбила Канеко и е откраднала енергия…
— Какви глупости! — възкликна Джина. — Успокой се, момиченце! Какви думи: „откраднала“, „оскърбила“, „енергия“! От кого е откраднала енергия? Нали сте от Детското! Не е ли все едно кой от физиците изразходва енергията — Аля Постишева или този ужасен Ламондоа!
Директорът величествено се изправи.
— Леонид, Марк — каза той. — Това е Джина Пикбридж, старши биолог на Радуга. Джина, това са Леонид Горбовски и Марк Валкенщайн, звездни летци.
Звездните летци станаха.
— Хелоу — каза Джина. — Не, не искам да се запознавам с вас… Защо вие — двама здрави и хубави мъже — сте толкова равнодушни? Как можете да седите и да гледате как плаче момичето?
— Ние не сме равнодушни! — взе да протестира Марк. Горбовски смаяно го погледна. — Ние тъкмо искахме да се намесим…
— Намесете се тогава! Намесете се! — каза Джина.
— Е, знаете ли, другари! — загърмя директорът. — Това съвсем не ми харесва! Постишева, свободна сте. Вървете, вървете… Какво става, Джина? Пуснете Постишева и изложете по каква работа идвате… Е, видяхте ли, тя ви измокри цялата блуза със сълзи. Постишева, вървете, ви казах!
Постишева стана, затули лице с ръцете си и излезе. Марк погледна въпросително Джина.
— Ама, разбира се — каза тя.
Марк дръпна куртката си, погледна строго Матвей, поклони се на Джина и също излезе. Матвей махна изтощено с ръка.
— Ще се откажа — каза той. — Няма никаква дисциплина. Вие разбирате ли какво правите, Джина?
— Разбирам — каза Джина, като се приближи до масата. — Цялата ви физика и цялата ви енергия не струват колкото една сълзичка на Аля.10
— Кажете го на Ламондоа. Или на Пагава. Или на Форстър. Или например на Канеко. А колкото се отнася до сълзичките, всеки си има оръжие. И стига сме говорили за това, ако обичате! Слушам ви.
— Да, стига — каза Джина. — Знам, че сте толкова упорит, колкото и добър. И следователно сте безкрайно упорит. Матвей, трябват ми хора. Не-не… — Тя вдигна малката си длан. — Предстои много рискована и интересна работа. Стига само да повикам с пръст и половината физици ще избягат от зловещите си ръководители.
10
Намек, насочващ към нравствения императив от романа „Братя Карамазови“ на Ф. Достоевски за истината и сълзичката не детенцето.