Обаче край люка за товарене явно се нарушаваха всички постановления. Отблъснали встрани кротките космодрумни кибернетични машини, там се бяха струпали множество транспортни коли от всевъзможни типове. Там бяха обикновените товарни „каруци“, туристически „дилижанси“, леки коли „тестудо“ и „гепарди“ и дори една „къртица“ — тежка земериначка за минни разработки. Всички те извършваха някакви сложни маневри край люка, като се трупаха и се блъскаха една в друга. Встрани на самия припек стояха няколко вертолета и лежаха празни сандъци, в които Горбовски лесно позна опаковката на улмотроните. Върху сандъците тъжно седяха някакви хора.
Горбовски потърси място за кацане, почна третия кръг и тогава забеляза, че по петите на неговия флаер лети един тежък птерокар, водачът на който се беше подал до кръста през отворената врата и му правеше някакви неразбираеми знаци. Горбовски приземи самолета между вертолетите и сандъците и птерокарът веднага се сгромоляса много тромаво до него.
— Аз съм след вас — извика делово водачът на птерокара, като изскочи от кабината.
— Не ви съветвам — каза меко Горбовски. — Не ме интересува опашката. Аз съм капитанът на този звездолет.
По лицето на водача се изписа възхищение.
— Великолепно! — възкликна той полугласно и се озърна предпазливо наоколо. — Сега ще им покажем на нулевиците. Как се казва капитанът на този кораб?
— Горбовски — каза Горбовски и леко се поклони.
— Ами щурманът?
— Валкенщайн.
— Чудесно — каза делово водачът на птерокара. — И тъй, вие сте Горбовски, а пък аз съм Валкенщайн. Да вървим!
Той хвана Горбовски под ръка. Горбовски се запъна.
— Слушайте, Горбовски, ние нищо не рискуваме. Тия кораби ми са много добре познати. Аз самият летях насам с десантен кораб. Ще се промъкнем в склада, ще си вземем по един улмотрон и ще се затворим в каюткомпанията. Когато всичко това свърши — той посочи с небрежен жест машините, — ние спокойно ще излезем.
— Ами ако дойде истинският щурман?
— Истинският щурман ще трябва дълго да доказва, че е истински — възрази сериозно самозваният щурман.
Горбовски се ухили и каза:
— Да вървим.
Лъжещурманът приглади косата си, пое дълбоко дъх и тръгна решително напред. Те почнаха да се промъкват между колите. Лъжещурманът говореше безспир — той изведнъж доби дълбок, внушителен бас.
— Предполагам — обяви той на всеослушание, — че прочистването на дифузорите само ще ни забави. Предлагам просто да сменим половината комплекти, а да отделим главното внимание на прегледа на обшивката. Другарю, отместете малко вашата кола! Пречите!… Та, Валентин Петрович, при излизане на деритринитацията… Дайте малко вашия камион назад, другарю. Не разбирам защо се тълпите. Има ред, има списък, има закон най-сетне… Изпратете представители… Валентин Петрович, не знам какво мислите вие, но мене ме поразява диващината на туземците. Такова нещо не сме виждали с вас дори в Пандора сред тахоргите…
— Вие сте напълно прав, Марк — каза Горбовски, който се забавляваше.
— Какво? Ами да, то се разбира… Ужасни нрави!
Девойка с копринена забрадка се подаде от кабината на една „каруца“ и се осведоми:
— Щурманът и капитанът, ако не греша?
— Да! — каза предизвикателно щурманът. — И като щурман бих ви посъветвал да прочетете още веднъж инструкцията за реда на разтоварването.
— Мислите ли, че е необходимо?
— Без съмнение. Напразно сте вкарали вашия камион в двадесетметровата зона…
— Знаете ли, приятели — чу се весел млад глас, — този щурман има по-бедна фантазия, отколкото първите двама.
— Какво искате да кажете с това? — попита оскърбено лъжещурманът. Лицето му с нещо напомняше Лъженерон.11
— Разбирате ли — каза прочувствено девойката със забрадката. — Ей там, на празните сандъци, вече седят двама щурмани и един капитан. А пък празните сандъци са опаковката на улмотроните, които отмъкна борд-инженерът — една такава скромна млада жена. Сега я гони пълномощникът от Съвета…
— Какво ще кажете, Валентин Петрович? — провикна се лъжещурманът. — Самозванци, а?
— Имам чувството — каза замислено Горбовски, — че няма да мога да вляза в собствения си кораб.
— Вярно разсъждение — каза девойката със забрадката. — И не е ново.
Щурманът искаше да отиде решително напред, но тогава „каруцата“ отдясно се придвижи малко вляво, черно-жълтият „дилижанс“ отляво отиде малко вдясно, а право но пътя към заветния люк изведнъж злобно се завъртяха, отхвърляйки буци пръст, оголените зъби на „къртицата“.