— Всичко зависи от системата — каза Ханс. — Всичко зависи от този изходен принцип: повече получава онзи, който по-добре лъже.
— Ами предложете друг принцип — каза Горбовски. — Щом не можеш да излъжеш — на ти улмотрон. Можеш ли — поседи на сандъците…
— Да — каза Алпа. — Това е някакъв страшен провал. Кой е чувал някъде за опашки за оборудване? Или за енергия? Давахме заявка и ни осигуряваха… Никога дори не сме се интересували откъде се взема… Т.е. по интуиция ни беше ясно, че има маса хора, които на драго сърце работят в областта на материалното осигуряване на науката. Между другото това е наистина много интересна работа. Помня, че аз самият, след като свърших училище, с голям интерес се занимавах с рационализацията на монтирането на неутринните схеми. Сега вече никой не ги помни, но някога това беше много популярен метод — неутринният анализ. — Той извади от джоба си почерняла лула и с бавни уверени движения я напълни. Всички го следяха с любопитство. — Знае се, че относителният брой на потребителите на оборудване и на производителите на оборудване оттогава не се е променил съществено. Но, види се, е станал някакъв чудовищен скок в нуждите. По всичко изглежда — аз просто гледам наоколо си, — че средният изследовател има нужда сега от двадесетина пъти повече енергия и оборудване, отколкото по мое време. — Той смукна дълбоко и лулата му засъска и захърка. — Това положение може да се обясни. Открай време се смята, че най-голямо внимание заслужава онази проблема, която дава максимален порой нови идеи. То е естествено, другояче не може. Но ако първичната проблема лежи на субелектронно равнище и изисква, да речем, единица оборудване, то всяка една от десетте породени от нея проблеми се спуска поне с един етаж по-ниско в материята и изисква вече десет единици. Пороят от проблеми предизвиква порой от потребности. А да не говорим, че интересите на производителите на оборудване далеч не винаги съвпадат с интересите на потребителите.
— Това е омагьосан кръг — каза Банин. — Не са му обърнали внимание нашите икономисти.
— И икономистите са изследователи — възрази Алпа. — И те имат работа с порой от проблеми. И щом сме почнали да говорим за това, ето един любопитен парадокс, който много ме интересува напоследък. Вземете нула-Т. Нова, плодотворна и много перспективна проблема. Тъй като е плодотворна, Ламондоа с право получава огромно материално и енергетично осигуряване. За да си запази това материално осигуряване, Ламондоа е принуден непрекъснато да препуска напред — по-бързо, по-надълбоко и… по-тясно. А колкото по-бързо и по-дълбоко отива, толкова повече му трябва и толкова по-силно усеща недостиг, докато най-сетне почне сам да се спира. Погледнете тази опашка. Четиридесет души чакат и губят скъпоценно време. Една трета от всички изследователи на Радуга губят време, нервна енергия и темпа на мисълта си! А останалите две трети седят, скръстили ръце по лабораториите, и сега могат да мислят само за едно — ще им докарат ли, или не? Нима сами не се спират? Стремежът към запазване на материалните ресурси поражда надпреварата, надпреварата предизвиква непропорционално увеличаване на нуждите и в резултат възниква това спиране.
Алпа замълча и почна да изчуква лулата си. От струпаните коли, отблъсквайки ги надясно и наляво, се измъкна „къртицата“. На прозореца на високата кабина стърчеше капакът на новичък улмотрон. Когато минаваше край тях, водачът махна на лъжезвездните летци.
— Бих искал да зная за какво им е на Следотърсачите улмотрон — измърмори Ханс.
Никой не отвърна. Всички изпращаха с поглед „къртицата“, на задната стена на която личеше отличителният знак на Следотърсачите — черен седмоъгълник върху червено щитче.
— Мисля, че все пак икономистите са виновни — каза Банин. — Трябваше да предвидят. Трябваше преди двадесет години да насочат така училищата, че сега да има достатъчно кадри за осигуряване на науката.
— Не зная, не зная — каза Алпа. — Възможно ли е изобщо да се планира такъв процес? Ние малко знаем за това, но може да излезе, че изобщо не е възможно да се установи равновесие между духовния потенциал на изследователите и материалните възможности на човечеството. Грубо казано, винаги ще има много повече идеи, отколкото улмотрони.
— Е, това още трябва да се докаже — каза Банин.
— Ами че аз не казах, че е доказано. Само предположих.
— Такова предположение е порочно — каза Банин. Той почна да се нервира. — То утвърждава кризата за вечни времена! Ами че това е безизходица!…
— Защо да е безизходица? — каза тихичко Горбовски. — Напротив.