Банин не слушаше.
— Трябва да излезем от кризата! — казваше той. — Трябва да търсим изход! И изходът, разбира се, не се намира в мрачните предположения!
— Защо да са мрачни? — каза Горбовски. Но пак не му обърнаха внимание.
— Не бива да се отказваме от основния принцип за разпределяне — каза Банин. — Това ще бъде просто нечестно спрямо най-добрите работници. Ако вие двадесет години дъвчете само едно частно проблемче, а, да речем, получавате толкова енергия, колкото Ламондоа? Ами че това е безсмислено! Значи, че изходът не е тук? Не е тук. Ами вие самият виждате ли изход? Или се ограничавате само хладно да регистрирате?
— Аз съм стар научен работник и стар човек — каза Алпа. — През целия си живот съм се занимавал с физика. Вярно е, че малко съм направил, аз съм обикновен физик, но не е там работата. Въпреки всички тия нови теории аз съм убеден, че смисълът на човешкия живот е научното познание. И право да ви кажа, тъжно ми е да гледам, как милиарди хора в наше време странят от науката и търсят призванието си в сантименталното общуване с природата, което те наричат изкуство, задоволяват се да се плъзгат по повърхността на явленията, което те наричат естетическо възприемане. А пък ми се струва, че самата история е предопределила разделянето на човечеството на три групи: войници на науката, възпитатели и лекари, които впрочем са също войници на науката. Сега науката преживява период на материален недостиг, а в същото време милиарди хора рисуват картинки, римуват думи… изобщо създават впечатления. А сред тях има мнозина потенциални великолепни работници. Енергични, остроумни, с невероятна трудоспособност.
— Е, е! — каза Банин.
Алпа помълча малко и почна да пълни лулата си.
— Позволете аз да продължа мисълта ви — каза Горбовски. — Виждам, че не се решавате.
— Опитайте се — каза Алпа.
— Добре би било всички тези художници и поети да се закарат в учебни лагери, да им се отнемат четките и гъшите пера, да ги накарат да минат краткосрочни курсове и да ги принудят да строят за войниците на науката нови У-конвейери, да събират тау-тактори, да леят ергохронни призми…
— Ех, че глупост — каза разочаровано Банин.
— Да, това е глупост — съгласи се Алпа. — Но нашите мисли не зависят от нашите симпатии и антипатии. Тази мисъл ми е дълбоко неприятна, тя дори ме плаши, но тя възниква… и не само у мене.
— Това е безплодна мисъл — каза лениво Горбовски, като гледаше небето. — Опит да се разреши противоречието между общия духовен и материален потенциал на човечеството като цяло. Тя води до ново противоречие, което е старо и банално — между машинната логика и системата на морала и на възпитанието. В това стълкновение машинната логика винаги търпи поражение.
Алпа кимна и се обви с облаци дим. Ханс проговори замислено:
— Това е донякъде страшна мисъл. Спомняте ли си „проекта на десетте“? Когато предложиха на Съвета да се прехвърли на науката част от енергията от Фонда на изобилието… В името на чистата наука да се ограничи човечеството в областта на елементарните потребности. Спомняте ли си лозунга: „Учените са готови да гладуват“?
Банин подхвана:
— А пък Ямакава стана тогава и каза: „А шест милиарда деца не са готови. Така не са готови, както вие не сте готови да разработвате социални проекти.“
— И аз не обичам фантазиите — каза Горбовски.
— Наскоро прочетох книгата на Лоренц „Хора и проблеми“ — каза Ханс. — Чели ли сте я?
— Чели сме я — каза Горбовски.
Алпа заклати отрицателно глава.
— Хубава книга, нали? Там ме порази една мисъл. Вярно е, че Лоренц не се спира на нея, а говори мимоходом.
— Е и? — каза Банин.
— Помня, че цяла нощ мислих за това. Нямахме достатъчно апаратура, чакахме, докато ни докарат — знаете, обикновеното късане на нерви. И ето стигнах до такъв извод. Лоренц споменава за естествения отбор в науката. Кои фактори определят първенството на научните насоки сега, кога науката не влияе или почти вече не влияе на материалното благосъстояние?
— Е и? — каза Банин.
— И ето стигнах до такъв извод. Ще мине известно време и онези научни изследвания, които са се оказали най-успешни, ще погълнат цялото материално осигуряване, ще се задълбочат прекомерно, а останалите насоки ще изчезнат просто от само себе си. И цялата наука ще се състои от две-три насоки, които никой друг освен корифеите няма да разбира. Схващате ли?
— А, това са глупости! — каза Банин.
— Защо да са глупости? — попита обидено Ханс. — Ето фактите. В науката съществуват хиляди насоки. Във всяка работят хиляди хора. Лично аз познавам четири групи изследователи, които поради системни несполуки изоставиха работата и се вляха в други, по-успешни групи. Аз самият постъпвах на два пъти така…