Алпа каза:
— Шегите са си шеги, а вземете същия този Ламондоа. Ето той препуска през глава да осъществи нула-Т. Нула-Т, както и трябваше да се очаква, дава маса нови разклонения. Но Ламондоа е принуден да сече всички тези разклонения, той просто е принуден да ги игнорира. Защото той няма никаква възможност старателно да разработи всяко разклонение и да го направи перспективно. Нещо повече, той е принуден съзнателно да игнорира безспорно поразителни и интересни неща. Така например се случи с Вълната. Неочаквано, поразително и според мене страшно явление. Но преследвайки своята цел, Ламондоа прие дори разцеплението в своя лагер. Той се скара с Аристотел, отказа да осигури вълновиците. Той се задълбочава и задълбочава, неговата проблема става все по-тясна. За него Вълната остана далеч в тила. Тя само му пречи, той не иска да я знае. А тя между другото изгаря посевите…
Над космодрома загърмя високоговорителят за всеобщо оповестяване:
— Внимание, Радуга! Говори директорът. Моля старшият на бригадата на изпитателите Габа да се яви незабавно заедно с бригадата при мене.
— Щастливи хора — каза Ханс. — Нямат нужда от никакви улмотрони.
— Те си имат достатъчно грижи — каза Банин. — Веднъж ги видях как тренират — не, по-добре да бъда лъжещурман… А после две години да седя без работа и всеки ден да чувам: „Потърпете още мъничко. Ето може би утре…“
— Радвам се, че заговорихте за онова, което става в тила — каза Горбовски. — „Белите петна“ на науката. И мене ме занимава този въпрос. Според мене при нас в тила не е добре… Например Масачузетската машина. — Алпа кимна няколко пъти. Горбовски се обърна към него. — Вие, разбира се, сигурно я помните. Сега за нея рядко се сещат. Увлечението по кибернетиката мина.
— Нищо не мога да си спомня за Масачузетската машина — каза Банин. — Е, после?
— Знаете ли, това е древно опасение: да не би машината да стане по-умна от човека и да го потисне… Преди половин век в Масачузетс пуснали най-сложното кибернетично устройство, което е съществувало някога. С някакво си феноменално бързодействие, безпределна памет и тъй нататък… И тази машина работила точно четири минути. Изключили я, циментирали всичките й входове и изходи, отвели от нея енергията, минирали я, и я обградили с бодлив тел. С истински ръждясал бодлив тел — ако искате, вярвайте.
— А всъщност какво е станало? — попита Банин.
— Тя почнала да се държи12 — каза Горбовски.
— Не разбирам.
— И аз не разбирам, но едва успели да я изключат.
— А някой разбира ли?
— Говорих с един от създателите й. Той ме хвана за рамото, погледна ме в очите и каза само: „Леонид, това беше страшно.“
— Това си го бива — каза Ханс.
— А — каза Банин. — Глупости. Не ме интересува.
— А пък мене ме интересува — каза Горбовски. — Нали могат да я включат отново. Вярно, че е под забраната на Съвета, но защо да не вдигнат забраната?
Алпа измърмори:
— Всяко време си има свои зли магьосници и привидения.
— Като говорим за злите магьосници — подхвана Горбовски, — веднага се сещам за случая с Тринадесетте.
Очите на Ханс горяха.
— Случая с Тринадесетте — разбира се! — каза Банин. — Тринадесет фанатици… Впрочем къде са те сега?
— Моля, моля — каза Алпа. — Това същите учени ли са, които се съединиха с машините? Но нали те загинаха.
— Казват, че да — рече Горбовски, — но не е там въпросът. Създаде се прецедент.
— Че какво — каза Банин. — Наричат ги фанатици, но смятам, че в тях има нещо примамливо. Да се отървеш от всичките си слабости, страсти, емоционални избухвания… Гол разум плюс неограничени възможности за усъвършенствуване на организма. Изследовател, който няма нужда от уреди, който сам си е уред и сам си е транспорт. И никакви опашки за улмотрони… Аз прекрасно си го представям. Човек-флаер, човек-реактор, човек-лаборатория. Неуязвим, безсмъртен…
— Моля за извинение, но това не е човек — измърмори Алпа. — Това е Масачузетската машина.
— А как са загинали, щом като са безсмъртни? — попита Ханс.
— Сами се разрушиха — каза Горбовски. — Види се, не е приятно да си човек-лаборатория.
Иззад машините се появи един човек, кървавочервен от напрежение, с цилиндър улмотрон на рамо. Банин скочи от сандъка и се затича да му помогне. Горбовски замислено наблюдаваше как товарят улмотрона във вертолета. Кървавочервеният човек се оплакваше:
— Не стига, че дават един вместо три, не стига, че губиш половин ден, но трябва още да доказваш, че имаш право! Не ти вярват! Можете ли да си представите — не ти вярват! Не вярват!!!