Площадът пред зданието на Съвета беше пуст, само до входа стоеше голям тромав аеробус.
— Бих искал да се видя с Матвей — каза Горбовски. — Елате с мене, Марк.
— Кой е този Матвей?
— Ще ви запозная. Матвей Вязаницин. Матвей Сергеевич. Той е тукашният директор. Мой стар приятел, звезден летец. Още от участниците в десанта. Ама вие трябва да го помните, Марк. Макар че… не, това беше по-рано.
— Добре — каза Марк. — Да отидем. Посещение от учтивост. Само че изключете вашия звук. Неудобно е, все пак това е Съветът.
Директорът им се зарадва много.
— Великолепно! — буботеше той, като им предлагаше да седнат в креслата. — Чудесно е, гдето долетяхте! Браво, Леонид! Браво на тебе! Валкенщайн? Марк? Разбира се, разбира се!… Само че защо не сте плешив? Леонид положително ми казваше, че сте плешив… Ах, да, това беше за Диксън! Вярно, че Диксън се слави с брадата си, но това нищо не значи — аз познавам маса брадати плешиви хора! Впрочем това са глупости! У нас е горещо, забелязахте ли? Леонид, ти се храниш лошо, имаш лице на дистрофик! Ще обядваме заедно… А засега да ви предложа напитки. Ето портокалов сок, ето доматен, ето сок от нар… Наши собствени! Да! Вино! Собствено вино на Радуга, представяш ли си, Леонид? Е, как го намирате? Чудно, аз го харесвам… Ами вие, Марк? Е, никога нямаше да си помисля, че не пиете вино! Ах, вие не пиете местни вина? Леонид, трябва да те попитам за хиляди неща… Не знам откъде да започна, а след една минута вече няма да бъда човек, а побеснял администратор. Никога ли не сте виждали побеснял администратор? Ей сега ще видите. Аз ще съдя, ще наказвам и ще разпределям благата! Ще властвувам, след като разделя предварително!7 Сега си представям колко лошо са живели кралете и разните му императори-диктатори! Слушайте, приятели, само, моля, не си отивайте! Аз ще горя в работата, а пък вие ще седите и ще ми съчувствувате. Тук никой не ми съчувствува… Тук сте добре, нали? Ще отворя прозореца, нека ветрецът… Леонид, не можеш да си представиш… Марк, вие можете да се отместите на сянка. Та, Леонид, разбиращ ли какво става тук? Радуга е побесняла и това продължава вече втора година.
Той се отпусна в едно кресло, което изпъшка пред диспечерския пулт — огромен, почернял от слънцето, космат с щръкнали напред мустаци като на котарак — разтвори яката на ризата си чак до корема и с удоволствие погледна през рамо звездните летци, които прилежно смучеха през сламки ледените сокове. Мустаците му се размърдаха и той тъкмо щеше да отвори уста, но на един от шестте екрана на пулта се появи една миловидна слабичка жена с обидени очи.
— Другарю директор — каза тя много сериозно, — аз съм Хагертън, вие може би не ме помните. Аз се обръщах към вас по повод на лъчевата бариера на Алабастровата планина. Физиците отказват да свалят бариерата.
— Как тъй отказват?
— Говорих с Родригос — той, изглежда, там е главен нулевик? Той заяви, че вие нямате право да се намесвате в тяхната работа.
— Баламосват ви, Елен! — каза Матвей. — Родригос е толкова главен нулевик, колкото аз съм глухарче. Той е сервомеханик и разбира нула-проблемите по-малко от вас. Още сега ще се заема с него.
— Ако обичате, ние много ви молим…
Директорът поклати глава и щракна превключвателите.
— Алабастровата! — кресна той. — Дайте ми Пагава!
— Ало, Матвей.
— Шота ли е? Здрасти, драги! Защо не сваляш бариерата?
— Свалих бариерата. Защо да не я свалям?
— Аха, добре. Предай на Родригос да престане да баламосва хората, че инак ще го извикам при мене! Предай му, че го помня добре. Как е вашата Вълна?
— Разбираш ли… — Шота помълча. — Интересна Вълна. Дълго е да ти разправям така, после ще ти разкажа.
— Е, желая ти успех! — Матвей тежко се наклони през страничното облегало и се извърна към звездните летци. — Добре, че стана дума, Леонид! — извика той. — Добре, че стана дума! Какво говорят при вас за Вълната?
— Къде при нас? — попита хладнокръвно Горбовски и смукна през сламката. — На „Тариел“?
— Ами ти какво мислиш за Вълната?
Горбовски помисли малко.
— Нищо не мисля — каза той. — Може би, Марк? — Той погледна несигурно към щурмана.
Марк седеше много изправено и официално, като държеше чашата в ръка.
— Ако не греша — каза той, — вълната е някакъв процес, свързан с нула-транспортирането. Аз знам много малко за това. Нула-транспортирането ме интересува, разбира се, както и всеки звезден летец — той се поклони леко на директора, — но на Земята на нула-проблематиката не отдават особено значение. Според мнението на земните дискретници това е твърде частна проблема, която има явно приложно значение.
7