— А какво би станало, ако можехме да изменим висшите предначертания?
— На това са способни само висшите сили…
— Но все пак представете си, че сте бог…
Будах се засмя.
— Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!
— Ами ако имахте възможност да дадете съвет на бога?
— Вие имате голямо въображение — каза с удоволствие Будах. — Това е хубаво. Грамотен ли сте? Прекрасно! С удоволствие бих се позанимавал с вас…
— Вие ме ласкаете… Но все пак какво бихте посъветвали всемогъщия? Според вас какво трябва да направи всемогъщият, за да кажете: ето сега светът е добър и хубав?…
Будах се усмихна одобрително, облегна се на гърба на креслото и скръсти ръце на корема си. Кира го слушаше напрегнато.
— Добре — каза той — моля. Щях да кажа на всемогъщия: „Създателю, не познавам твоите планове, може би нямаш намерение да правиш хората добри и щастливи. Поискай го! Това може да се постигне толкова лесно! Дай на хората до насита хляб, месо и вино, дай им покрив и дрехи. Нека изчезнат гладът и немотията, а заедно с тях и всичко, което разделя хората.“
— И това ли е всичко? — попита Румата.
— Малко ли ви се струва това?
Румата поклати глава.
— Бог би ви отговорил: „Това няма да е от полза за хората. Тъй като силните от вашия свят ще отнемат от слабите онова, което съм им дал, и слабите ще останат, както преди, бедни.“
— Аз бих помолил бога да запази слабите. „Вразуми жестоките управници“ — бих казал аз.
— Жестокостта е сила. Когато изгубят жестокостта, управниците ще изгубят силата си и други жестоки хора ще ги заместят.
Будах престана да се усмихва.
— Накажи жестоките — каза твърдо той, — та да помнят, че не бива да проявяват жестокост към слабите.
— Човек се ражда слаб. Той става силен, когато наоколо няма по-силни от него. Когато бъдат наказани жестоките силни хора, тяхното място ще заемат силните измежду слабите. Също жестоки. Така ще трябва да наказвам всички, а пък аз не искам това.
— Ти знаеш по-добре, всемогъщий. Тогава направи просто така, че хората да получат всичко и да не си отнемат взаимно онова, което си им дал.
— И това няма да е от полза за хората — въздъхна Румата, — тъй като, когато получат всичко даром, без труд от моите ръце, те ще забравят да се трудят, ще изгубят вкус към живота и ще се превърнат в мои домашни животни, които занапред ще трябва да храня и да обличам вечно.
— Не им давай всичко наведнъж! — каза пламенно Будах. — Давай им по малко, постепенно!
— Постепенно хората и сами ще си вземат всичко, което им потрябва.
Будах се изсмя смутено.
— Да, виждам, че това не е толкова просто — каза той. — Не съм мислил по-рано за такива неща… Струва ми се, че ние с вас изредихме всичко. Впрочем — той се наведе напред — има още една възможност. Направи така, че хората да обикнат най-много труда и знанието, та трудът и знанието да станат единствен смисъл на живота им!
Да, и ние имахме намерение да опитаме това, помисли си Румата. Масова хипноиндукция, позитивна реморализация. Хипноизлъчване от три екваториални спътника…
— Бих могъл да направя и това — каза той. — Но струва ли си да лишавам човечеството от неговата история? Струва ли си да заменя едно човечество с друго? Няма ли да бъде същото, ако изтрия човечеството от лицето на земята и създам на негово място ново?
Будах намръщи чело и мълчаливо се замисли. Румата чакаше. Зад прозореца отново жално заскърцаха каруци. Будах каза тихо:
— Тогава, господи, изтрий ни от лицето на земята и ни създай наново по-съвършени… или още по-добре остави ни и ни позволи да вървим по своя път.
— Сърцето ми е изпълнено със състрадание — каза бавно Румата. — И аз не мога да го направя.
И тогава той видя очите на Кира. Тя го гледаше с ужас и надежда.
Глава девета
След като остави Будах да си легне, преди да замине надалеч, Румата отиде в кабинета си. Действието на спорамина свърши и той отново се почувствува уморен и разнебитен, отново почнаха да го болят натъртените места и почнаха да се подуват обезобразените му от въжето китки. Трябва да поспя, мислеше си той, трябва непременно да поспя и трябва да вляза във връзка с дон Кондор. И трябва да вляза във връзка с патрулния дирижабъл, нека съобщят в Базата. И трябва да помисля какво трябва да правим, можем ли нещо да направим и какво да предприемем, ако нищо повече не можем да направим.