— Това не е вярно — каза меко Румата. — Във всеки случай ние никому не вредим.
— Не, вредите. Вие внушавате безпочвени надежди…
— На кого?
— На мене. Вие отслабихте волята ми, дон Румата. По-рано аз се надявах само на себе си, а сега вие направихте така, че чувствувам вашата сила зад гърба си. По-рано водех всеки бой така, сякаш ми е последен. А сега забелязах, че се пазя за други боеве, които ще бъдат решаващи, защото вие ще вземете участие в тях… Идете си оттук, дон Румата, върнете се на небето и вече никога не идвайте. Или ни дайте мълниите си, или поне вашата желязна птица, или поне просто извадете мечовете си и застанете начело на нашата армия.
Арата млъкна и отново протегна ръка към хляба. Румата гледаше пръстите му, които бяха без нокти. Те бяха изтръгнати преди две години със специално приспособление лично от дон Реба. Ти още не знаеш всичко, помисли си Румата. Ти още се успокояваш от мисълта, че само ти си обречен на поражение. Ти още не знаеш колко безнадеждно е самото ти дело. Ти още не знаеш, че врагът не е толкова извън войската ти, колкото сред нея. Ти може би ще свалиш Ордена и вълната на селския бунт ще те хвърли на арканарския трон, ти ще изравниш със земята дворянските замъци, ще удавиш бароните в Пролива и въстаналият народ ще ти отдаде почести като на велик освободител и ти ще бъдеш добър и мъдър — единственият добър и мъдър човек в твоето кралство. И в добрината си ще започнеш да раздаваш земи на сподвижниците си, а за какво са на сподвижниците земи без крепостни? И колелото ще се завърти в обратна посока. И добре ще бъде, ако успееш да умреш от собствена смърт и не видиш появяването на новите графове и барони сред вчерашните ти верни бойци. Това вече се е случвала, славни ми Арата, и на Земята, и на твоята планета.
— Вие мълчите? — каза Арата. Той отмести от себе си чинията и измете с ръкава на расото си трохите от масата. — Имах някога един приятел — каза той. — Навярно сте чували за него — Вага Колелото. Ние заедно почнахме. После той стана бандит, нощен крал. Аз не му простих измяната и той го знае. Много ми е помагал — от страх и користно, — но тъй и никога не поиска да се върне: той си имаше свои цели. Преди две години неговите хора ме предадоха на дон Реба… — Той погледна пръстите си и ги сви в юмрук. — А тази сутрин го настигнах в арканарското пристанище… В нашата работа не може да има приятели наполовина. Приятелят наполовина е винаги наполовина враг. Той стана и нахлупи качулката над очите си. — Златото на предишното място ли е, дон Румата?
— Да — каза бавно Румата, — на предишното.
— Тогава ще си вървя. Благодаря ви, дон Румата.
Той мина нечуто през кабинета и се скри зад вратата. Долу в пруста слабо изтрака резето.
Ето още една грижа, помисли си Румата. Все пак как е влязъл в къщи?…
Глава десета
В Пияната бърлога беше сравнително чисто, подът беше старателно изметен, масата изстъргана до бяло, по ъглите за благовоние лежаха наръчи от горски треви и клонки от иглолистни дървета. Отец Кабани беше седнал благоприлично в ъгъла на пейчицата, трезвен и тих, сложил измитите си ръце на коленете. Докато чакаха Будах да заспи, говореха за празни неща. Будах, който беше седнал до масата при Румата, слушаше с благосклонна усмивка лекомислените разговори на благородните донове и от време на време потрепваше, когато задрямваше. Хлътналите му бузи горяха от конската доза тетралуминал, която незабелязано му бяха сипали в питието. Старецът беше много възбуден и мъчно заспиваше. Нетърпеливият дон Гуг сгъваше и разгъваше под масата една камилска подкова, обаче запазваше на лицето си израз на весела непринуденост. Румата трошеше хляба и наблюдаваше с изморен интерес как дон Кондор постепенно се ядосваше. Пазителят на големите печати нервничеше, тъй като закъсняваше за извънредното нощно заседание на Конференцията на дванадесетте търговци, посветено на преврата в Арканар, което той трябваше да председателствува.
— Мои благородни приятели! — каза звучно най-сетне доктор Будах, стана и падна върху Румата.
Румата внимателно го прегърна през раменете.
— Готов ли е? — попита дон Кондор.
— До сутринта няма да се събуди — каза Румата, вдигна Будах на ръце и го отнесе в леглото на отец Кабани.
Отец Кабани продума със завист:
— Значи на доктора може да му сипвате, а на отец Кабани не може, вредно било. Не е хубаво това.
— Имам четвърт час — каза дон Кондор на руски.