— Ще ми стигнат и пет минути — отвърна Румата, като едва сдържаше яда си. — И аз говорих толкова много за това по-рано, че ще ми стигне и една минута. В пълно съответствие с базисната теория за феодализма — той погледна яростно дон Кондор право в очите — тази най-обикновена акция на гражданите срещу баронството — той отмести очи към дон Гуг — премина в провокационна интрига на Светия орден и доведе до превръщането на Арканар в база на феодално-фашистката агресия. Ние тук си блъскаме главата и напразно се мъчим да вмъкнем сложната, противоречива и загадъчна фигура на нашия орел дон Реба в една редица с Ришельо, Некер, Токугава Иеясу, Монк, а той се оказа дребен хулиган и глупак! Той предаде и продаде всичко, което можеше, обърка се в собствените си замисли, уплаши се до смърт и се хвърли за спасение към Светия орден. След половин година ще го заколят, а Орденът ще остане. Аз просто се страхувам да си представя последствията от това за Запроливието, а после и за цялата империя. Във всеки случай цялата двадесетгодишна работа в пределите на империята отиде на вятъра. Под властта на Светия орден няма да се разгърнеш. Вероятно Будах е последният човек, когото спасявам. Вече няма да има кого да спасяваме. Аз свърших.
Дон Гуг най-сетне счупи подковата и захвърли половините й в ъгъла.
— Да, изтървахме положението — каза той. — А може да не е чак толкова страшно, Антон?
Румата само го погледна.
— Ти трябваше да очистиш дон Реба — каза изведнъж дон Кондор.
— Как да го „очистя“?
По лицето на дон Кондор пламнаха червени петна.
— Физически! — каза рязко той.
Румата седна.
— Тоест да го убия?
— Да! Да! Да!!! Да го убиеш! Да го отвлечеш! Да го премахнеш! Да го заточиш! Трябваше да действуваш. Не да се съветващ с двама глупаци, които нищо не разбираха от това, което ставаше.
— И аз нищо не разбирах.
— Ти поне чувствуваше.
Всички замълчаха.
— Нещо като Барканското клане ли беше? — попита полугласно дон Кондор, като гледаше встрани.
— Да, приблизително. Но по-организирано.
Дон Кондор прехапа устни.
— Сега късно ли е да го очистиш? — каза той.
— Безсмислено е — каза Румата. — Първо, ще го очистят и без нас, второ, това изобщо не е нужно. Той поне е в ръцете ми.
— По какъв начин?
— Той се страхува от мене. Струва му се, че зад мене има някаква сила. Дори ми предлагаше сътрудничеството си.
— Така ли? — измърмори дон Кондор. — Тогава няма смисъл.
Дон Гуг каза, малко заеквайки:
— Вие, другари, сериозно ли говорите?
— Какво именно? — попита дон Кондор.
— Ами всичко това?… Да го убиете, физически да го очистите… Да не сте полудели?
— Благородният дон е улучен в петата — каза тихичко Румата.
Дон Кондор каза натъртено:
— При извънредни обстоятелства са ефективни само извънредните мерки.
Дон Гуг, движейки устни, местеше поглед от единия към другия.
— В-вие… Вие знаете ли докъде ще стигнете така? — каза той. — В-вие разбирате ли докъде ще стигнете така, а?
— Успокой се, моля ти се — каза дон Кондор. — Нищо няма да се случи. И стига сме говорили засега за това. Какво ще правим с Ордена? Аз предлагам блокада на Арканарската област. Вашето мнение, другари? По-бързо, аз нямам време.
— Аз още нямам никакво мнение — възрази Румата. — А пък Пашка още по-малко. Трябва да се посъветваме с Базата. Трябва да се ориентираме. А след една седмица да се срещнем и да решим.
— Съгласен съм — каза дон Кондор и стана. — Да вървим.
Румата метна Будах на рамото си и излезе от къщата. Дон Кондор му светеше с фенерче. Те отидоха до вертолета и Румата сложи Будах на задната седалка. Тракайки с меча и заплитайки се в наметалото си, дон Кондор се покачи на седалката на водача.
— Ще ме закарате ли до дома? — попита Румата. — Искам най-сетне да се наспя.
— Ще те закарам — измърмори дон Кондор. — Само че по-бързо, моля ти се.
— Сега ще се върна — каза Румата и изтича към къщата.
Дон Гуг все още седеше до масата и втренчил поглед пред себе си, търкаше брадичката си. Отец Кабани стоеше до него и казваше:
— То винаги така става, приятелю. Гледаш да е колкото може по-добре, а пък излиза по-лошо…
Румата грабна мечовете и портупеите.
— Остани си със здраве, Пашка — каза той. — Не се огорчавай, просто ние всички сме изморени и нервирани.