Когато Румата Есторски изважда меча, той престава да бъде „бог“. Той постъпва противно на онова, което диктува опитът на историята — само стратегията на „боговете“ е способна да помогне на Арканар.
Но така ли ето в действителност? Еднозначен ли е опитът? Няма ли някакъв далечен смисъл в това название „Институт за експериментална история“?
Какво е историята, ако не единствен, извършван ежечасно експеримент на човечеството? Всяка година, всеки век все по-съзнателно извършван експеримент.
Къде води траекторията на историческия закон — към предварително предопределената, равнодушна към средствата цел? Но това е очевидна безсмислица. Бъдещето не съществува днес, то само се създава днес, целта се съставя от деянията на настоящето.
Да отстъпим пред фашизма — значи да променим траекторията на пътя на човечеството. Ето истинския смисъл на историческите уроци!
Изборът на Румата не е продиктуван от абстрактни съображения за човечност и история. Това е избухване на невероятно концентрирана болка и гняв, които растат в душата му, когато пред очите му тъпотата става все по-безочлива, фанатизмът се засилва и безнаказаната и садистично безсмислена жестокост се подиграва, човекът бива смачкан в праха и калта — всичко онова, което е добре познато на нас, които сме видели фашизма.
Истината е конкретна. Настъпва минута, когато законът, който е бил справедлив, престава да бъде такъв. Ако продължиш да бъдеш „бог“ — ще престанеш да бъдеш човек и ти, и другите.
Така човечността диктува избора и променя лицето на историята.
Безизходиците на историята, нейните противоречия са опасни не заради самата Вълна или фашизма — най-страшно от всичко е изпитанието на човечността, заплахата, че тя може да бъде изгубена, поражението.
Светът е сложен, истината променя вида си. Настъпват минути, когато тя мирише на кръв и на смърт. Историята ни позволява да надникнем в дълбочината на нашето „аз“. Ние научихме колко трудно е понякога да бъдеш „бог“. Понякога трябва да бъдеш бог. Но винаги и навсякъде е най-трудно и важно да останеш човек. Това може да бъде смърт. И все пак, когато Румата Есторски излиза на своя последен и кървав път, ние изпитваме същото облекчение, каквото изпитват хората на площада пред Съвета, които слушат Горбовски.
Мъжеството и дълбочината на тези книги са родени от сложността на нашия век. В тях няма илюзии за „изтриване“ на противоречията. Няма леки пътища, готови истини, предварителни решения. Те не унижават човека със съжалението си и не осъждат човешкото в него в името на „бога“. В тях няма компромиси.
Общата страстна вяра сближава тези книги — вярата в бъдещето на човечеството. Тя не е сляпа вяра. Тя е изстрадана от историята на човечеството, изминало почти 14 хиляди войни и дошло до революцията.
Такъв е смисълът на тези книги. В тях в името на разума и хуманизма се утвърждава героичният оптимизъм.