Там-тамът гърмеше.
— Поне го намалете — каза Марк.
Горбовски намали.
— Още по-тихо, моля.
Горбовски си даде вид, че намалява още.
— Така ли? — попита той.
— Не разбирам защо още не съм го развалил — каза Марк в пространството.
Горбовски бързо намали звука и сложи грамофона в горния си джоб.
Те вървяха край весели разноцветни къщички, обградени с люляк, с еднакви решетъчни конуси на енергоприемниците по покривите. През пътечката мина крадешком една червеникава котка. — „Пис-пис!“ — зарадвано я повика Горбовски. Котката се втурна през глава в гъстата трева и погледна оттам с диви очи. В знойния въздух лениво жужаха пчели. Отнякъде се чуваше плътно ревящо хъркане.
— Ама че село — каза Марк. — Столица. Спят до девет часа…
— Защо говорите така, Марк — възрази Горбовски. — Аз например намирам, че тук всичко е много мило. Пчелички… Една маца изтича преди малко… Какво друго ви трябва? Искате ли да засиля?
— Не искам — каза Марк. — Не обичам такива лениви селища. В ленивите селища живеят лениви хора.
— Знам ви, знам ви — каза Горбовски. — На вас ви дай борба, никой с никого да не се съгласява, да блестят идеи, ако може и бой да има, но това вече като идеал… Чакайте, чакайте! Тук има нещо като коприва. Красива е и много пари…
Той клекна пред един буен храст с големи листа на черни линии. Марк каза с досада:
— Какво седнахте тук, Леонид Андреевич? Не сте ли виждали коприва?
— Никога през живота си не съм виждал. Но съм чел. И знаете ли, Марк, хайде да ви отпиша от кораба… Вие някак сте се развалили, разглезили сте се. Отучили сте се да се радвате на простия живот.
— Не знам какво е прост живот — каза Марк, — но всички тези цветенца, коприви, всички тези мили пътечки и друмчета според мене само разлагат, Леонид Андреевич. По света има още достатъчно неуредици, рано е още да ахкаме пред тази идилия.
— Да, има неуредици — съгласи се Горбовски. — Само че винаги ги е имало и винаги ще ги има. Какъв живот ще е това без неуредици? А, общо взето, всичко е много добре. Ето чувате ли, някой пее. Въпреки всички неуредици…
Насреща им по шосето изскочи грамаден товарен атомокар. Върху сандъци в каросерията седяха едри полуголи момчета. Едно от тях, превито в забрава, бясно удряше с ръка по струните на едно банджо и всички дружно ревяха:
Атомокарът профуча край тях и вълна горещ въздух наведе за секунда тревата. Горбовски каза:
— Това трябва да ви харесва, Марк. В девет часа хората са вече на крак и работят. Ами песента хареса ли ви?
— И това не е както трябва — не отстъпи Марк.
Пътечката изви встрани покрай един огромен бетониран басейн с тъмна вода. Те тръгнаха през гъста, висока до гърдите им жълтеникава трева. Стана по-прохладно — отгоре се надвесваше гъстата шума на черни акации.
— Марк — каза шепнешком Горбовски, — идва едно момиче!
Марк спря като закован. От тревата изскочи високо, пълно, тъмнокосо момиче с бели шорти и късичка бяла куртка с откъснати копчета. Чернокосото момиче дърпаше със забележимо напрежение един тежък кабел след себе си.
— Здравейте! — казаха в хор Горбовски и Марк.
Чернокосото момиче трепна и се спря. Лицето му изрази уплаха. Горбовски и Марк се спогледаха.
— Здравейте, девойко! — изкрещя Марк.
Чернокосото момиче изпусна кабела от ръцете си и сведе чело.
— Здравейте — прошепна то.
— Марк, имам чувството, че пречим — каза Горбовски.
— Може ли да ви помогнем? — попита галантно Марк.
Девойката го изгледа изпод вежди.
— Има змии — каза тя изведнъж.
— Къде? — възкликна с ужас Горбовски и вдигна единия си крак.
— Изобщо има змии — обясни девойката. Тя огледа Горбовски. — Видяхте ли днес изгрева? — мазно попита тя.
— Ние днес видяхме четири изгрева — каза небрежно Марк.
Девойката присви очи и с точно разчетено движение оправи косата си. Марк веднага се представи.
— Валкенщайн, Марк.
— Д-звезден летец — добави Горбовски.
— Ах, Д-звезден летец — каза девойката с особена интонация. Тя вдигна кабела, намигна на Марк и се скри в тревата. Кабелът зашумоля по пътечката. Горбовски гледаше Марк. Марк гледаше след девойката.
6
От „Преводите“ на С. Я. Маршак. Вариация върху стихотворение на Робърт Бърнс. Бел.NomaD.