Той замахна с ножа си и Лийго изпищя. Капитан Грейклок държеше отрязаното му ухо в ръката си, върху татуирания паяк капеше кръв. Капитанът тръсна ухото и кръвта запръска като дъжд.
— Ако в бъдеще причиниш някакви неприятности на този човек — закани се той, — аз ще дам това ушенце на една позната стара магьосница. Тя е специалистка по особено жестоки магии. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Да, господарю — простена Лийго.
— Махай се тогава от очите ми — заповяда капитанът.
Лийго побягна по улицата, без да се обръща, и щом изчезна, капитанът погледна кървавото парче в ръката си, засмя се, захвърли го и грижливо избърса пръстите си о панталоните.
— Като че ли имам пари за магьосници!
— Капитан Грейклок — казах аз, — винаги ще бъда на услугите ви за стореното от вас тази нощ.
— Радвам се да го чуя — отвърна той, — защото неочаквано силно ожаднях. — Той ме хвана за рамото и ме поведе обратно към кръчмата. — Ще ми окажете голяма чест, благородни господине, ако се обръщате към мен като към приятел. Моите приятели — за нещастие доста малко — ме наричат Дженъс.
— Тогава и аз ще ви наричам Дженъс — казах радостно аз. — А вие ще ме наричате Амалрик. Освен това, ако имам дори едно копче на дрехата си, което крьчмарят да приеме, ще поръчам река от ракия, за да скрепим дружбата си. — Замаян от неочакваното избавление, влязох в кръчмата, за да направя плъшока-кръчмар богат човек.
Щом изпразнехме чашите си, кръчмарят веднага отново ги напълваше. Аз размишлявах върху факта, че въпреки току-що убития от мен човек, а пък и другия, когото бях промушил в гърлото и който най-вероятно нямаше да доживее до сутринта, не чувствах нито срам, нито вина. Тоест нещата съвсем не бяха като в баладите. Но като поразмислих повечко, ме обхвана срам и реших да си призная, че не съм достоен да бъда спасен.
— Спорът — започнах аз — беше върху една нечестна постъпка от моя страна. Не заслужавах вашата намеса.
— Не бързай да се самоокалваш, приятелю — отговори Дженъс. — Познавам много типове като Лийго и доста се съмнявам, че в този спор ти пръв си вдигнал ръка.
— Но постъпих като глупак — отговорих аз. Направеното на глас признание ми подейства като пречистване.
Дженъс кимна.
— Сигурно — съгласи се той. — Винаги става така когато човек мисли с долната си глава, вместо с горната. — Той се засмя. — Аз обаче подочух нещо, което ме заинтригува. Нещо за любовно биле. Дадено на най-ценната му курва. — Очите му заблестяха от удоволствие и интерес. По-късно научих, че този му интерес съвсем не е бил случаен.
Почервенях.
— Страхувам се, че онова, което си чул, е истина. Признавам, че сторих ужасен грях, и най-искрено съжалявам.
— О, не бъди толкова строг към себе си. За какво трябва да съжаляваш? Проститутката и Лийго са взел от теб парите, които са им трябвали, сигурен съм.
Направих пълно признание, като започнах от момента, когато за първи път срещнах Мелина, и стигнах до бягството от спалнята й. Дженъс беше изключително приятен изповедник. Проявяваше съчувствие, без да бъде сладникав. Прекъсваше ме само за да запита за някоя подробност — такава, която звучеше като самохвалство от моя страна — или да направи някой жест, за да ме успокои. Имах чувството, че изливам мъката си пред по-стар брат, макар да разбирах, че едва ли е по-стар от мен дори с пет години. Когато свърших, той наля последната чаша, а после обърна шишето да даде знак, че е последното.
— Според моето скромно мнение, Амалрик — каза той, — това е една история, която е започнала тъжно и е завършила щастливо. Ти си получил урок, който повечето от нас получават едва когато вече са станали много стари, ако изобщо го получат. Забрави тази жена. Забрави и въображаемото си унижение. Уверявам те, че това ще бъде една чудесна история, която ще можеш да разказваш на внуците си, когато остарееш. Тази вечер поне ти си напълно невинен. Ето защо нека да свършваме с това.
Благодарих му, макар да не бях убеден, че греховете ми могат така лесно да бъдат опростени. Дженъс вдигна чаша за тост.
— За новия Амалрик Антеро. Нека бъдещите му приключения бъдат поне наполовина така приятни. — Чукнахме се и пихме. Свалих чашата от устата си и видях, че Дженъс ме гледа замислено. — Мисля, че тази нощ е решаваща за моето собствено бъдеще, Амалрик — сподели той напълно искрено. — Защото нима не срещнах червенокос мъж? И нима това не е една от най-щастливите поличби, която гадателите могат да намерят в своите кристални топки?