— Какво има? — попита той, прикривайки неумело безпокойството си зад привидна агресивност.
— Господин Дъф? — попита Шоу.
— Да, аз съм. Какво търсите пред вратата ми по това време?
— Аз съм от полицай от следствения отдел, името ми е Шоу, а това е Джанис Хог. Може ли да влезем, господин Дъф? Налага се да поговорим.
— Какво са забъркали пак момчетата?
Мъжът отстъпи и ги пропусна пред себе си. Втората врата водеше направо в дневната. Мека мебел, покрита с кафяво кадифе, ограждаше най-големия телевизор, който Джанис беше виждала.
— Заповядайте — каза домакинът.
Докато се разполагаха на дивана, вратата в другия край на дневната се отвори и се появи Айлийн Дъф.
— Какво става, Арчи? — попита тя.
Негримираното й лице беше мазно от нощен крем, косата й — покрита с шалче от бежов шифон, за да пази прическата. Найлоновият й пеньоар беше закопчан накриво.
— Тези хора са от полицията — отвърна мъжът й.
Очите на жената се разшириха тревожно.
— Какво се е случило?
— Защо не седнете, госпожо Дъф? — каза Джанис, после отиде при жената и я подхвана леко за лакътя. Насочи я към дивана и подкани мъжа й да седне до нея.
— Лоши новини, нали? — попита уплашено жената и се вкопчи в ръката на мъжа си. Арчи Дъф се взираше безмълвно в тъмния екран на телевизора, стиснал здраво устни.
— Много съжалявам, госпожо Дъф, но се опасявам, че е така. Наистина носим много лоша новина — Шоу стоеше прав, видимо притеснен, привел глава и заковал поглед в пъстрите шарки на килима.
Госпожа Дъф бутна рязко съпруга си.
— Казвах ти да не позволяваш на Брайън да кара този мотор, толкова пъти ти казвах!
Шоу хвърли умолителен поглед към Джанис. Тя пристъпи към мъжа и жената на дивана и каза меко:
— Не е Брайън. Роузи е.
Тих стон, подобен на мяукане, се изтръгна от устните на госпожа Дъф.
— Не е възможно — възрази господин Дъф.
Джанис се насили да продължи.
— По-рано през нощта трупът на млада жена беше открит на Халоу Хил.
— Трябва да има някаква грешка — упорстваше Арчи Дъф.
— Опасявам се, че няма грешка. Някои от полицаите, които бяха там, разпознаха Роузи. Познавали я от бар „Ламас“. Много ми е тежко, но трябва да ви съобщя, че дъщеря ви е мъртва.
Джанис бе нанасяла достатъчно често този удар, за да знае, че в такива случаи хората обикновено реагираха по два възможни начина — с отричане на чутото, като Арчи Дъф, или с внезапен, ужасяващ пристъп на мъка, който връхлиташе опечаления като природна катастрофа. Айлийн Дъф отметна глава и започна да вие, вперила поглед в тавана. Кършеше пръсти, преплела ръце в скута си, а страданието разтърсваше цялото й тяло. Мъжът й я загледа, сякаш я виждаше за първи път, свил вежди в израз на твърдо нежелание да възприеме това, което се случваше.
Джанис стоеше неподвижно, оставяйки се първата вълна на страданието да я връхлети като пролетен прилив на Западния плаж. Шоу пристъпваше от един крак на друг, без да знае как да продължи нататък.
Внезапно по стълбите, които водеха нагоре, се чуха тежки стъпки. През вратата в далечната част на стаята се видяха крака, обути в пижама, после и тялото на млад мъж, гол от кръста нагоре, и сънливо лице, обрамчено с рошава коса. Младият човек спря на две-три стъпала преди последното и се вторачи в сцената.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита той.
Без да обърне глава, Арчи Дъф отвърна:
— Сестра ти е мъртва, Колин.
Колин Дъф зяпна.
— Какво?!
Джанис пристъпи напред.
— Много съжалявам, Колин. Но преди известно време беше открито тялото на сестра ти.
— Къде? Какво се е случило? Какво означава това — „тялото беше открито“?
Думите му се сипеха безразборно, краката му се подгънаха и той се отпусна, на най-долното стъпало.
— Намериха тялото й на Халоу Хил — Джанис си пое дълбоко дъх. — Имаме основания да предполагаме, че Роузи е била убита.
Колин отпусна глава в ръцете си и започна да повтаря:
— О, господи! О, господи!
Шоу се приведе напред.
— Налага се да ви зададем някои въпроси, господин Дъф. Може ли да отидем в кухнята?
Айлийн вече се отърсваше от първия пристъп на скръб. Беше спряла да вие и обърна набразденото си от сълзи лице към Арчи.