— Останете тук. Не съм дете, няма защо да криете истината от мен — каза тя и преглътна мъчително.
— Имате ли бренди? — попита Джанис. Арчи я гледаше недоумяващо. — Или уиски?
Колин се изправи, залитайки.
— В килера има една бутилка, ще я донеса.
Айлийн обърна подпухналите си очи към Джанис.
— Какво се е случило с моята Роузи?
— Все още не знаем със сигурност. Изглежда е била намушкана с нож. Но ще трябва да поговорим със съдебния лекар, преди да можем да кажем нещо със сигурност.
Когато чу думите й, Айлийн трепна и се отдръпна, сякаш някой я беше ударил.
— Кой би причинил това на Роузи? Та тя и на мравката път правеше!
— И ние не знаем нищо повече — намеси се Шоу. — Но ще открием виновника, госпожо Дъф. Ще го открием. Знам, че това е най-неподходящото време да ви разпитвам, но колкото по-скоро получим необходимите сведения, толкова по-бързо ще се движи разследването.
— Може ли да я видя? — попита Айлийн.
— Ще уредим това малко по-късно през деня — отвърна Джанис. После приклекна до Айлийн и постави успокояващо ръка върху нейната. — В колко часа се прибираше Роузи обикновено?
В този момент Колин се върна от кухнята с бутилка „Белс“ и три чаши.
— В „Ламас“ приключват с поръчките в десет и половина. Обикновено си идваше към единайсет и четвърт.
Той постави чашите на ниската масичка и сипа три солидни дози.
— Но понякога си е идвала и по-късно, нали? — попита Шоу.
Колин подаде по една чаша на родителите си. Арчи изпи своята на един дъх. Айлийн я стисна здраво, но не я вдигна към устните си.
— Да, ако беше канена на купон или нещо подобно.
— А снощи?
Колин отпи малко уиски.
— Не знам. Мамо? На теб казвала ли ти е нещо?
Айлийн го изгледа. Имаше зашеметен и объркан вид.
— Каза, че имала среща с приятели. Не каза с кого, пък аз и не я попитах. Има право да живее живота си, както намери за добре — тонът й доби предизвикателен оттенък, което подсказа на Джанис, че темата е била повод за спорове, най-вероятно с Арчи.
— Как се прибираше Роузи обикновено? — попита Джанис.
— Ако аз или Брайън бяхме в града, обикновено минавахме, когато тя приключваше работа, и я докарвахме. Или едно от другите момичета, Морийн, я докарваше с колата си, когато бяха в една смяна. Ако не успееше да намери кой да я докара, вземаше такси.
— Къде е Брайън? — попита внезапно Айлийн като квачка, уплашена за съдбата на пилетата си.
Колин сви рамене.
— Не се е прибирал, сигурно е останал да нощува някъде в града.
— Трябва да се прибере у дома. Не е редно да научи за това от чужди хора.
— Ще се върне за закуска — каза рязко Арчи. — Нали трябва да се приготви за работа.
— Роузи излизаше ли с някого? Имаше ли приятел?
Настоятелността на Шоу отклони разговора в посоката, която му беше необходима.
Арчи се намръщи.
— Мнозина се увъртаха около нея.
— Но имаше ли някой постоянен?
Айлийн отпи малка глътка от уискито.
— Отскоро си имаше някого, но не искаше да ми каже нищо за него. Питах я, но тя все казваше, че щяла да ми каже, когато му дойдело времето.
Колин изсумтя.
— Сигурно е бил женен.
Арчи изгледа ядосано сина си.
— Ще се държиш прилично, когато говорим за сестра ти, ясно ли е?
— Че защо иначе ще го крие? — младият мъж вирна предизвикателно брадичка.
— Може пък да не е искала ти и брат ти пак да й се бъркате — сопна се Арчи и се обърна към Джанис, за да поясни: — Веднъж опердашиха някакво момче, защото реши ли, че не се държал добре с Роузи.
— Кое е това момче?
Очите на Арчи се разшириха удивено.
— Ама това беше преди години. Няма нищо общо — момчето дори вече не живее тук. Замина за Англия скоро след онази история.
— Въпреки това бихме искали да ни кажете името му — настоя Шоу.
— Джон Стоуби — каза Колин с предизвикателен тон. — Баща му поддържа тревата на старото игрище за голф. Както каза и татко, Джон вече не би посмял да припари до Роузи.
— Приятелят й не е бил женен — намеси се Айлийн. — Питах я и тя отвърна, че заради нас никога не би се забъркала в такива неприятности.
Колин поклати глава и се извърна, навел глава над чашата си.
— Не съм я виждал с никого наскоро — каза той. — Но тя си беше потайна, нашата Роузи.