— Защото сме убедени, че някой ни преследва, за да ни убие — каза Уиърд.
Този път Соунс повдигна и двете си вежди.
— Нищо не разбирам. Какво общо има това с мен или с Роузмари Дъф?
Алекс постави ръка над лакътя на Уиърд в знак, че ще говори той, и каза:
— Двама от четиримата, които откриха тялото през онази нощ, вече са мъртви. И двамата бяха убити в рамките на изминалите шест седмици. Съзнавам, че може да става дума за съвпадение. Но на двете погребения някой бе изпратил еднакви венци с картички, на които пишеше „Розмаринът не вехне — миналото не се забравя“. Имаме основания да считаме, че венците са изпратени от сина на Роузи Дъф.
Соунс се намръщи.
— Господа, струва ми се, че сте сбъркали адреса. Редно беше да се обърнете към полицията на Файф — те са подновили следствия по неразкрити престъпления, и едно от тях е именно убийството на Роузи Дъф.
Алекс поклати глава.
— Вече опитахме да говорим с тях. Заместник-началникът на полицията Лоусън ми каза почти в прав текст, че съм параноик. Настоя, че съвпадения се случват постоянно и ми препоръча да си отида у дома и да престана да се тревожа. Но аз съм убеден, че той греши. Мисля, че някой е решил да ни избие, защото смята, че ние сме убийците на Роузи. И не виждам друг начин да се спасим, освен да разберем кой е истинският убиец.
Някакво трудно определимо изражение пробегна за миг по лицето на Соунс, когато чу името на Лоусън.
— И все пак не разбирам причината за посещението ви. Моето лично участие в следствието приключи преди двайсет и пет години.
— Причината е в това, че веществените доказателства по случая са изгубени — намеси се Уиърд, който не издържаше дълго, без да чува звука на собствения си глас.
— Струва ми се, че грешите. Наскоро изследвахме едно от доказателствата по случая, но не открихме материал за ДНК-анализ.
— Изследвали сте жилетката — каза Алекс. — Но истински важните доказателства са дрехите й, по които е имало кръв и следи от сперма, а тъкмо те липсват.
Интересът на Соунс видимо се повиши.
— Значи са изгубили доказателствата?
— Така ми каза заместник-началникът на полицията — потвърди Алекс.
Соунс поклати невярващо глава.
— Ужасна работа — каза той. — Всъщност няма нищо чудно — при това ръководство… — и той смръщи неодобрително чело. Алекс се запита какво ли друго провинение на полицията е направило лошо впечатление на професор Соунс. — Но при отсъствието на основните веществени доказателства съвсем не разбирам как бих могъл да ви помогна.
Алекс си пое дълбоко дъх.
— Знаем, че вие сте провели първоначалните изследвания по случая. А наскоро научихме, че специалистите по съдебна медицина не включват всички подробности от изследването в доклада. Питах се дали няма нещо, което навремето не сте вписали в доклада. Имам предвид най-вече следи от боя, защото единственото доказателство, което не са загубили, е жилетката — а помня, че след като я намериха, идваха в нашето жилище и вземаха образци от боята по стените.
— А защо смятате, че бих ви дал такава информация, ако изобщо предположим, че тя съществува? В края на краищата би могло да се каже, че вие сте били заподозрени.
— Бяхме свидетели, а не заподозрени — намеси се ядосано Уиърд. — А е редно да го направите, защото ако ни откажете и после ни убият, ще имате сериозни неприятности с Бог и собствената си съвест.
— И защото се предполага, че хората на науката държат на истината — допълни Алекс. „Сега е моментът да рискувам“, каза си той и продължи: — А аз имам чувството, че вие сте човек, който особено много държи на възтържествуването на истината — за разлика от служителите от полицията, които държат най-вече на някакъв резултат, какъвто и да е той.
Соунс опря лакът на бюрото и задърпа умислено долната си устна. Явно обмисляше нещо — напрегнато и задълбочено. После стана решително и отвори рязко картонената папка, която беше единственият предмет върху бюрото. Огледа набързо съдържанието й, вдигна очи и срещна напрегнатите им погледи.
— Моят доклад се отнасяше предимно до анализа на образците от кръв и сперма. Цялата налична кръв беше на Роузи Дъф, а по всичко личеше, че спермата е на нейния убиец. Оказа се възможно да установим кръвната група на това лице. — Той прелисти няколко страници. — За изследване бяха предоставени и нишки от тъкани. Едните бяха от евтин кафяв килим, ползван обикновено на обществени места, другите от антрацитночерен мокет, с какъвто доста производители на автомобили покриват пода на колите от среден клас. Освен това изследвахме кучешки косми, за които се оказа, че са от кучето на собственика на бара, в който е работела. И всичко това бе описано в подробности в моя доклад.