Професорът забеляза разочарованото изражение на Алекс и се усмихна едва забележимо.
— Но освен това съществуват и работните ми бележки.
И той извади куп изписани на ръка страници. Загледа ги с присвити очи, после измъкна от джоба на жилетката си очила с половинки стъкла в златни рамки и ги постави на носа си.
— Открай време пиша отвратително — поясни той и продължи. — Не съм преглеждал тези бележки от години. Такааа… да видим. Кръв… сперма… кал. — Той прехвърли още няколко страници, изписани със ситен, сбит почерк. — Косми… да, ето тук — боя. — И той посочи с пръст точното място на страницата. После вдигна поглед. — Какво знаете за характеристиките на боите?
— Знам, че стени се боядисват с постна боя, а дървените повърхности се лакират — отвърна Уиърд. — Нищо повече.
За първи път Соунс се усмихна истински.
— Боята се състои от три основни съставни части — първо носител, който обикновено е някакъв вид полимер. Това е плътната част, която остава по дрехите ви, ако не се почистите веднага след като сте се изцапали. После идва разтворителят, който обикновено е от органичен произход. Разтворителят разтваря носителя така, че се получава течност с гъстота, подходяща за нанасяне с четка или валяк. За съдебномедицинския анализ разтворителят обикновено няма значение, защото до момента на изследването отдавна се е изпарил. И накрая имаме третата съставна част — пигментът, който дава цвета. Едни от най-често ползваните пигменти са титанов двуокис и цинков окис за бяла боя, фталоцианини за синя, цинков хромат за жълта и меден окис за червена. Но всяка партида боя има своя собствена микроскопска сигнатура. Така че е напълно възможно да се подложи на анализ дадено петно и да се посочи от каква боя е. Ние разполагаме с цели библиотеки с образци от боя, с които сравняваме изследваните материали.
Разбира се, освен естеството на боята ние анализираме и физическите характеристики на петното — дали е капка, пръска или следа от стичане — той вдигна предупредително пръст. — Длъжен съм да ви предупредя, че не съм експерт в това отношение, така че няма нужда да ме разпитвате. Това не е моята специалност.
— По нищо не личи, че не сте — каза Уиърд. — И какво пише в бележките ви за следите от боя по жилетката на Роузи?
— Вашият приятел явно никак не обича усукванията — обърна се Соунс към Алекс, за щастие по-скоро развеселен, отколкото раздразнен.
— Просто знаем, че времето ви е прекалено ценно, за да го губите в излишни приказки — каза Алекс и се прокле вътрешно за угодническия си тон.
Соунс отново се зачете в бележките си.
— И това е вярно — каза той. — Боята в случая е била бледосин алифатен полиуретанов емайллак — такава боя не се използва често за вътрешно боядисване. По-често с нея се боядисват лодки или повърхности от фибростъкло. Не можахме да открием точно съвпадение с някой от нашите образци, но имаше подчертана близост с два вида бои за лодки в нашата библиотека. Най-интересна обаче беше формата на капчиците — приличаха на миниатюрни сълзи.
Алекс се намръщи.
— А какво означава това?
— Означава, че боята вече е била изсъхнала, когато е попаднала върху жилетката й. Става дума за микроскопични късчета засъхнала боя, несъмнено преминали върху дрехите й от някаква повърхност, върху която е лежала, най-вероятно килим.
— Значи на мястото, където е лежала тя, някой наскоро е боядисвал нещо, и по килима са били останали следи от боята? — попита Уиърд.
— Това може да се твърди с почти пълна сигурност. Но нека се върнем на странната форма. Ако боята е капала от четка или просто е пръснала върху килима, капките нямаше да изглеждат така. При това всички изследвани капки имаха абсолютно еднакъв профил.
— Но защо не сте включили всичко това в доклада си? — попита Алекс.
— Защото не бяхме в състояние да го обясним. Ако някой от свидетелите на обвинението се изправи пред съда и отговори на даден въпрос с „Не знам“, това може сериозно да подкопае самото обвинение. Един добър адвокат би оставил въпроса за боята за самия край на разпита, така че съдебните заседатели да запомнят най-ясно как шефът на съдебномедицинската лаборатория признава, че не знае отговора на тези въпроси — Соунс пъхна бележките си обратно в папката. — Затова и не споменахме нищо.