След няколко минути една набита жена се появи в чакалнята.
— Аз съм следовател Пири — заяви тя. — За съжаление господин Лоусън не е тук, но аз водя възобновеното следствие по случая Дъф.
Алекс поклати глава.
— Искам да разговарям с Лоусън. Ще почакай.
— Няма смисъл. Господин Лоусън си взе два дни отпуск.
— Отишъл е на риболов — отбеляза иронично Уиърд.
Изненадана, Карен Пири отвърна:
— Всъщност той наистина е на риболов, на Лох… — и прехапа устни.
Уиърд беше още по-изненадан.
— Виж ти! Аз го казах просто на шега.
Карен се опита да прикрие смущението си.
— Вие сте господин Гилби, нали? — тя загледа внимателно Алекс.
— Да. Как разбрахте?
— Видях ви на погребението на доктор Кър. Искрено съжалявам за загубата ви.
— Точно затова сме тук — намеси се Уиърд. — Убедени сме, че човекът, който уби Дейвид Кър, има намерение да убие и нас двамата.
Карен си пое дълбоко дъх.
— Господин заместник-началникът ми разказа за разговора си с господин Гилби. Още тогава той ви е казал — тя отново погледна към Алекс, — че опасенията ви са неоснователни.
Уиърд изфуча вбесено.
— Ами ако ви кажем, че Греъм Макфадън е пратил венците?
— Какви венци? — попита озадачено Карен.
— Нали току-що казахте, че Лоусън ви е разказал всичко? — каза предизвикателно Уиърд.
Алекс се намеси, отбелязвайки на себе си, че на грешниците сигурно никак не им е лесно с Уиърд. Разказа на Карен за странните послания и установи със задоволство, че тя приема разказа му съвсем сериозно.
— Това наистина е много странно, но все още не доказва, че господин Макфадън е убиец.
— А как иначе е научил за убийствата? — попита искрено озадачен Алекс.
— Да, това е въпросът, нали? — подкрепи го Уиърд.
— Може да е прочел за смъртта на доктор Кър във вестниците — навсякъде имаше съобщения. Не би било много трудно да научи и за господин Малкиевич — благодарение на интернет светът стана наистина малък — отвърна Карен.
Алекс бе обзет отново от потискащо чувство за безсилие. Защо хората отказваха да приемат нещо, което според него беше очевидно?
— Но защо му е било да изпраща тези венци, ако не е убеден, че ние сме отговорни за смъртта на майка му?
— Той може да вярва, че вие сте виновниците, но това все още не доказва, че е готов да извърши убийство — отвърна Карен. — Господин Гилби, съзнавам, че сте притеснен. Но нищо от това, което ми разказахте, не доказва, че действително сте изложени на опасност.
Уиърд явно щеше да избухне всеки момент.
— Всички ли трябва да умрем, за да започнете да приемате сериозно случая?
— Някой заплашвал ли ви е?
Уиърд се намръщи.
— Не.
— Случвало ли ви се е някой да звъни по телефона и да затваря, когато вдигнете слушалката?
— Не.
— Да сте забелязали някой да се навърта около домовете ви?
Уиърд погледна към Алекс, но той поклати глава.
— Съжалявам, но в такъв случай не мога да ви помогна с нищо.
— Напротив — каза Алекс. — Можете да поискате ново изследване на боята, открита по жилетката на Роузи Дъф.
Очите на Карен се разшириха от удивление.
— От къде знаете за боята?
В гласа на Алекс се прокрадна явно раздразнение.
— Забравихте ли, че бяхме свидетели? Всъщност бяхме заподозрени, макар никой да не го каза публично. Да не мислите, че не помним как колегите ви стъргаха стените в жилището ни и сваляха с лепенки проби от килимите? Е, следовател Пири? Какво ще кажете, дали не е време най-сетне да се опитате да разберете кой е истинският убиец на Роузи Дъф?
Жегната от думите му, Карен изправи рамене.
— Точно това правя от два месеца насам, сър. А що се отнася до повторното изследване на боята, според нас разноските за него не биха били оправдани, като се има предвид, че възможността да се намери съответстващият източник след двайсет и пет години е практически несъществуваща.
Гневът, който Алекс бе потискал в продължение на дни, най-сетне избухна.
— Разноските не са оправдани, така ли? Вие сте длъжни да проследите и най-незначителната възможност — развика се той. — Не може да се каже, че ви предстои да възлагате други скъпи изследвания, нали? Като се има предвид, че сте успели да затриете някъде останалия доказателствен материал, с помощта на който бихме могли да се освободим окончателно от всякакви подозрения. Имате ли представа какво причинихте на всички нас с вашата некадърност? Вашите колеги объркаха живота ни. Той стана жертва на тежък побой — Алекс посочи Уиърд. — Зиги прекара цяла нощ в Тясната тъмница, можеше дори да умре там. Мондо направи опит за самоубийство, Барни Макленън загина по време на спасителната операция. Ако Джими Лоусън не се беше появил навреме, щяха да пребият и мен. Така че не ми дрънкайте разни глупости за оправдани разноски, а си свършете най-сетне шибаната работа — Алекс й обърна рязко гръб и излезе от чакалнята.