— Момент! — подвикна той, стана и тръгна към вратата. Спря само за миг, за да скрие в дланта си острия като бръснач нож, с който чистеше рибата. Не бяха малко престъпниците, които биха могли да пожелаят да си разчистят сметките с него, но Лоусън нямаше намерение да го сварят неподготвен. Подпря вратата отзад с единия си крак и я открехна леко.
В светлината, която заструи по стълбите през отвора, стоеше Греъм Макфадън. Лоусън не можа да го познае веднага. Беше отслабнал, откакто го видя за последен път. Очите му горяха трескаво над хлътналите страни, косата му беше мазна и сплъстена.
— Какво търсите тук, да му се не види? — попита Лоусън.
— Трябва да поговорим. Казаха ми, че сте си взели два дни отпуск, и предположих, че сте тук — Макфадън говореше с делови тон, като че ли нямаше нищо необичайно в това един обикновен гражданин да се появи по това време пред караваната на заместник-началника на полицията.
— Как, по дяволите, успяхте да ме намерите тук? — попита Лоусън. Безпокойството го правеше агресивен.
Макфадън сви рамене.
— В наши дни човек може да се добере до всякакви сведения. При последното си повишение сте дали интервю пред „Файф Рекърд“ — има го на техния уебсайт. Там казвате, че обичате риболова, и че ходите за риба на някакво място край Лох Левън. Няма много пътища, които да водят до самия бряг. Просто пообиколих езерото, докато намерих къде е паркирана колата ви.
Нещо в поведението му накара Лоусън да изтръпне.
— Така не се прави — каза той. — Ако искате да ме видите по работа, елате в кабинета ми да поговорим.
Макфадън отвърна раздразнено:
— Става дума за нещо важно, няма за кога да чакам, а не мога да го кажа на друг. Нали ви е ясно в какво положение се намирам? Трябва да разговарям с вас. Затова съм тук и не виждам защо да не ме изслушате. Трябва да ме изслушате, защото само аз мога да ви помогна.
Лоусън понечи да затвори вратата, но Макфадън протегна ръка и я натисна в обратната посока.
— Ако не ме пуснете, ще стоя отвън и ще крещя — каза той.
Говореше спокойно, но на лицето му се бе изписала непреклонна решимост.
Лоусън прецени шансовете си — Макфадън като че ли не беше готов да упражни насилие, но в това отношение човек не можеше да бъде сигурен. Но ако се случеше нещо неочаквано, Лоусън имаше ножа си. Най-добре беше да го пусне вътре и да го изслуша, за да се отърве от него. Остави вратата да се отвори докрай и отстъпи, без да обръща гръб на нежелания си гост.
Макфадън го последва вътре. В смущаваща имитация на обикновен учтив разговор, той се усмихна и каза:
— Много приятно е тук — погледът му падна върху масата и той доби смутено изражение. — Прекъснал съм вечерята ви. Наистина много съжалявам.
— Няма защо — излъга Лоусън. — Та за какво искахте да говорим?
— Те се събират. Гледат да са заедно, надяват се така да избегнат съдбата си — заяви Макфадън, явно убеден, че това е достатъчно обяснение.
— Кой се събира? — попита Лоусън.
Макфадън въздъхна раздразнено, като че ли имаше пред себе си изключително некадърен новопостъпил служител, когото трябваше да обучава.
— Убийците на майка ми — поясни той. — Маккий се върна от Щатите и живее в дома на Гилби. Явно така се чувстват в безопасност. Но, разбира се, грешат. Това няма да ги спаси. Никога досега не съм вярвал в съдба и предопределение, но това, което започна да се случва напоследък, не може да има друго обяснение. Според мен Гилби и Маккий чувстват същото. Страхуват се, че след приятелите им идва и техният ред. И са прави. Така ще стане, ако не са готови да платят подобаващата цена. Това тяхно събиране е истинско самопризнание. Би трябвало сам да го разбирате.
— Не е изключено да сте прав — заговори примирително Лоусън. — Но такова признание няма да свърши работа пред съда.
— Знам — отвърна нетърпеливо Макфадън. — Но те са уплашени и крайно уязвими. Време е да се използва слабостта им, да се забие клин между двамата. Редно е тъкмо сега да ги арестувате, да ги накарате да кажат истината. Нали ги наблюдавам постоянно. Всеки момент биха могли да рухнат.
— Нямаме доказателства срещу тях — отвърна Лоусън.
— Ще си признаят. Какви други доказателства искате? — Макфадън не откъсваше очи от полицая.