— Хората често разсъждават по този начин. Но според шотландските закони самопризнанието не е достатъчно виновникът да бъде осъден. То трябва да бъде подкрепено от доказателства.
— Не може да бъде — възрази Макфадън.
— Такъв е законът.
— Но вие трябва да предприемете нещо. Накарайте ги да си признаят, а после намерете доказателства, които ще звучат убедително в съда. Нали това ви е работата — повиши тон Макфадън.
Лоусън поклати глава.
— Така не става. Вижте, мога да ви обещая да поговоря с Маккий и Гилби. Но не мога да направя нищо повече.
Макфадън сви дясната си ръка в юмрук.
— Не ви е грижа, нали? Все ви е едно дали ще бъде открит убиецът.
— Разбира се, че не ми е все едно — възрази Лоусън. — Но съм длъжен да действам в рамките на закона. А същото важи и за вас.
Макфадън издаде странен, гърлен звук, като куче, което се е задавило с кокал.
— Очаквах, че поне вие ще проявите разбиране — каза той хладно, стисна дръжката на вратата и я отвори така рязко, че тя се блъсна в стената на караваната.
После изчезна, погълнат от мрака навън. Студената, влажна нощ нахлу в караваната, пропъди уютната топлина, пропита с миризма на готвено, и довя на нейно място мириса на мочурлива земя. Лоусън стоя на прага дълго след като Макфадън бе потеглил рязко и неуверено с колата си по изровения път. Очите на полицая тъмнееха от тревога.
Единствено Лин можеше да се добере до Джейсън Макалистър, а тя нямаше намерение да оставя Давина на когото и да било, включително и на Алекс. Именно по тази причина вместо да отскочат за една сутрин до Бридж ъв Алан, се наложи да организират една извънредно сложна операция. Алекс се чудеше на невероятното количество багаж, който е необходим, за да пътуваш с бебе, докато отиваше за трети, последен път, до колата, залитайки под тежестта на бебешката кошница и Давина, която спеше в нея. Бяха взели количка, раница с памперси, мокри кърпички, лигавници и две смени дрехи за всеки случай. Още едно одеяло, също за всеки случай. Резервен пуловер за Лин, защото бебето не повръщаше задължително върху лигавника. Кенгуруто, ако се наложеше да носят бебето. Беше същинско чудо, че не изтръгнаха и кухненския умивалник.
Алекс промуши колана през катарамите на бебешката седалка и провери дали е закрепена стабилно. Никога досега не му беше хрумвало да се безпокои за здравината на предпазните колани, но сега установи, че се чуди дали наистина биха задържали седалката при удар. Той се наведе навътре, нагласи шапката на Давина и целуна спящата си дъщеря. После затаи уплашено дъх, защото тя се размърда. Дано само не плаче непрекъснато до Алан, каза си той. Не беше уверен, че би понесъл чувството на вина, което щеше да го тормози в такъв случай.
Лин и Уиърд излязоха от къщата и тримата се натовариха в колата. Минути по-късно бяха вече на магистралата. След малко Уиърд потупа Алекс по рамото и каза:
— Четиридесет мили в час е недопустимо ниска скорост за магистрала. Ще закъснеем.
Потискайки опасенията си за безценния товар на задната седалка, Алекс натисна педала на газта. Той държеше не по-малко от Уиърд да осъществят следващия етап на търсенията си. По всичко личеше, че Джейсън Макалистър беше тъкмо човекът, който би им помогнал да научат нещо ново. Благодарение на работата си като реставратор в националните картинни галерии на Шотландия Лин беше станала експерт по определянето на видовете бои, ползвани от различни художници през различни периоди. Това означаваше, че самата тя се нуждаеше в изследванията си от специалист, който да анализира образците от оригинала, за да може да намери възможно най-близкия материал за реставрация. Разбира се, същото беше необходимо и в случаите, когато се поставяше под въпрос автентичността на дадено произведение.
В такива случаи образците се анализираха, за да се провери дали датират от даден период и дали съставките им са същите като на боите, ползвани от въпросния художник в произведения с доказана автентичност. Човекът, който й осигуряваше научно покритие на изследванията, беше именно Джейсън Макалистър.
Той работеше в една частна лаборатория близо до университета в Стърлинг. През по-голямата част от работното си време се занимаваше с анализи на частици боя от катастрофирали коли — възложители бяха или полицията, или застрахователни компании. От време на време му попадаше някакво по-интересно изследване, свързано с убийство, изнасилване или тежки телесни повреди, но това се случваше прекалено рядко, за да осигури разнообразието, необходимо за храна на таланта му.