По време на предварителния оглед на една изложба на Пусен, на който бяха поканени само професионалисти, той се заговори с Лин и й обясни, че анализът на бои е негова страст. Първоначално й се стори, че този малко превзет млад мъж предявява претенции за близост с голямото изкуство. Но после й стана ясно, че той има предвид точно това, което казва, ни повече, ни по-малко. Ентусиазмът му не пламваше при вида на това, което бе изобразено на платното — интересуваше го единствено структурата на боите, с помощта на които бе създадена картината. Той й даде визитната си картичка и я помоли да обещае, че ще се обърне към него следващия път, когато има някакъв проблем в работата си. Подчерта няколко пъти, че е по-добър специалист от всеки друг, към когото би могла да се обърне.
Тази вечер късметът на Джейсън проработи. Лин и без това не можеше да понася надутия дърдорко, на когото бе принудена да разчита дотогава. Той беше от старата школа в Единбург и не можеше да потисне пренебрежителното си отношение към жени професионалистки. Независимо от това, че в работната йерархия заемаше положение на обикновен лаборант, той се отнасяше с Лин като с обикновен изпълнител, чието мнение не е от значение. Предстоеше й много сериозна реставрация, и Лин отсега се дразнеше при мисълта, че пак ще трябва да работи с него. Така че Джейсън й се стори като същински дар божи. От самото начало той не си позволяваше да се държи снизходително с нея — всъщност, ако имаше някакъв проблем, той бе по-скоро с обратен знак. Той я приемаше за специалист с познания, равни на неговите, и Лин не помнеше колко пъти вече го беше молила да говори по-бавно и по възможност на език, по-близък до разбираемия английски. Но разбира се, това бе за предпочитане пред някогашното положение.
Когато Алекс и Уиърд донесоха у дома плика с образците, Лин успя да открие Джейсън само след десет минути. Както и бе очаквала, той реагира като дете, на което са обещали да прекара лятото в Дисниленд.
— Утре сутринта имам една среща, но от десет нататък съм свободен.
Алекс бе предложил тя да му каже, че ще му платят съответния хонорар. Но Джейсън отхвърли предложението й.
— Нали затова са приятелите — каза той. — Освен това имам чувството, че ще се удавя в боя за коли. Ти направо ме спасяваш да не умра от скука. Донеси образците си.
Лабораторията беше учудващо привлекателна модерна едноетажна сграда, отделена с градина от пътя. Прозорците на кафявите тухлени стени бяха поставени високо, територията наоколо се контролираше от камери за наблюдение. Минаха през две охранявани врати, докато стигнат до приемната.
— Виждал съм по-зле охранявани затвори — отбеляза Уиърд. — Какво е това място? Да не би да произвеждат оръжия за масово поразяване?
— Приемат поръчки от прокуратурата, а също и от адвокатите на защитата — поясни Лин, докато чакаха Джейсън да се появи. — Затова трябва да демонстрират, че всички доказателствени материали, които приемат тук, се съхраняват съгласно изискванията за максимална сигурност.
— Правят ли и ДНК-анализи? — осведоми се Алекс.
— Защо, да нямаш съмнения в бащинството си? — подразни го Лин.
— Не, съмненията вероятно ще ме обземат, когато тя се превърне в кошмарен тийнейджър — каза Алекс. — Просто се питах.
— Правят ДНК-анализи, изследват тъкани, косми, а също и бои — каза Лин. Докато говореше, до тях се приближи един едър, набит мъж, и я прегърна през рамото.
Донесла си и бебето — отбеляза той и се наведе, за да надникне в кошницата. — Страхотна е — той се усмихна на Лин. — Повечето бебета имат ужасно смачкани физиономии. А тя си е истинско малко човече — той се изправи и загледа неуверено ту Алекс, ту Уиърд. — Аз съм Джейсън.
Докато се запознаваха, Алекс оглеждаше Джейсън — със спортната риза, широките панталони с безброй издути джобове и фризираната на кичури коса, чиито краища бяха изрусени до несъществуващ в природата цвят, той би изглеждал на място във всяко модерно заведение с бутилка бира в ръка. Но очите му бяха сериозни и бдителни, движенията му — спокойни и овладени.
— Заповядайте — покани ги Джейсън и допълни: — Може ли аз да нося бебето? Наистина е очарователна.
— В три часа сутринта надали ще си на същото мнение — каза Лин, но майчинската й гордост беше очевидна.
— Сигурно. Знаеш ли, научих за брат ти — ужасно съжалявам — каза той и погледна смутено Лин. — Трябва да е много мъчително за теб.