— Не ми е лесно — отвърна Лин, докато вървяха след Джейсън по един тесен коридор с боядисани в синьо стени. Най-сетне той ги въведе в една лаборатория с доста респектиращ вид. Навсякъде имаше лъскава, загадъчна апаратура. Работните плотове блестяха от чистота, лаборантът, наведен над един микроскоп с футуристичен дизайн, дори не трепна, когато те влязоха.
— Имам чувството, че замърсявам въздуха с дишането си — заяви Алекс.
— При анализа на боите не се спазва чак такава стерилност — отвърна Джейсън. — Виж, ако се занимавах с ДНК-анализи, никой нямаше да ви пусне да припарите тук. А сега ми обяснете по-точно какво е това, което сте ми донесли.
Алекс разказа набързо това, което им беше разяснил професор Соунс предния ден.
— Соунс смята, че почти не съществува възможност да се намери източника на тези петънца, но вие може би ще успеете да уточните нещо допълнително, съдейки по формата на капките — завърши той.
Джейсън огледа предметните стъкла.
— Доколкото мога да преценя, са ги съхранили в много добро състояние, което е окуражаващо.
— А какво ще правите сега с образците? — попита Уиърд.
Лин изпъшка.
— Защо ти беше да питаш?
Джейсън се засмя.
— Не й обръщайте внимание, тя обича да се преструва, че не разбира нищо. Разполагаме с различни методи за анализ на носителя и пигмента. Установяваме цвета с помощта на микроспектрофотометрия, а можем да се задълбочим и повече, за да установим точния състав на образците — с инфрачервена спектрометрия, газхроматография и сканиране с електронен микроскоп. Такива ми ти работи.
Уиърд беше видимо зашеметен.
— И какво научавате в резултат на всичко това? — попита Алекс.
— Много неща. Ако става дума за люспа от боя, научаваме каква е била повърхността, от която се е обелила. Когато анализираме боя за кола, проучваме отделните слоеве и сравняваме резултата с нашата база данни, за да установим марката, модела и годината на производство. Когато анализираме капки, правим горе-долу същото без търсене на съответната повърхност, защото капките никога не са били част от някаква повърхност.
— Колко време ще ви отнеме изследването? — попита Уиърд. — Опасявам се, че не можем да чакаме много дълго.
— Ще го направя в свободното си време — отвърна Джейсън. — Може би за два дни. Ще бързам, но не искам да претупвам работата. Ако вашата хипотеза се окаже вярна, може да се наложи да давам показания в съда, затова няма да съкращавам нито един от етапите. Ще ви дам и бележка, че съм получил образците от вас, за да не би по-късно, някой да се опита да каже нещо друго.
— Благодаря, Джейсън — каза Лин. — Задължена съм ти.
Той се ухили.
— Обичам такива изявления от устата на жена.
39
Джаки Доналдсън бе описвала нерядко хлопането на вратата в ранните часове на деня, откарването на арестувания в чакащата долу полицейска кола, бързото преминаване по пустите улици и изнервящото чакане в тясна стаичка, попила множество чужди миризми. Но никога не й бе минавало през ума, че някой ден самата тя ще преживее това, което бе описвала.
Събуди я звънецът на интеркома. Тя хвърли поглед към часовника — беше 3 часът и 47 минути сутринта, и се запрепъва към вратата, увивайки се в халата си. Когато инспектор Дарън Хеги от криминалната полиция й се представи, първата й мисъл беше, че нещо лошо се е случило с Елен. Не можеше да си обясни защо иначе той ще настоява да влезе в жилището й по това време. Реши да не спори с него, знаеше, че няма смисъл.
Хеги нахлу в апартамента й, съпроводен от една цивилна полицейска служителка. Зад тях се влачеха двама униформени полицаи, явно доста смутени. Хеги не пожела да си губи времето с излишни обяснения.
— Джаклин Доналдсън, задържам ви по подозрение за съучастие в убийство. Можете да бъдете задържана не повече от шест часа, ако не се получи заповед за арест. Имате право да се свържете с адвокат. Не сте длъжна да ни казвате нищо, освен името и адреса си. Разбирате ли защо ви задържам?
Тя се изсмя презрително.
— Разбрах, че имате право да го направите. Но не разбирам защо го правите.
Хеги й беше станал неприятен от самото начало — с острата си брадичка, малките очи, зле подстриганата си коса, евтиния костюм и напереното си поведение. Но докато при предишните им срещи се бе държал учтиво, дори малко притеснено, сега тонът му беше сух и делови.