Погледът на Хеги стана алчен, като че ли мисълта за сексуалния акт между двете жени му се струваше не по-малко задоволяваща от каквото и да било самопризнание.
— Приблизително от две години.
— Често ли се срещахте?
— Почти всяка седмица прекарвахме поне една вечер заедно. В повечето случаи нещата стигаха до секс, но невинаги. Както казах, приятелството е най-важната част от връзката ни.
Оказа се по-трудно, отколкото бе очаквала — да съхрани хладната си невъзмутимост под преценяващия поглед на инспектора. Но Джаки съзнаваше, че трябва да запази спокойствие — всяко избухване би се изтълкувало като признак на нещо повече от нервно напрежение.
— Дейвид Кър знаеше ли, че спите с жена му?
— Не вярвам.
— Вероятно не ви е било приятно, че тя не е пожелала да го напусне — предположи Хеги.
Джаки си каза, че инспекторът е доста проницателен. И предположението му беше доста близко до истината. Като се позамислеше, й ставаше ясно, че никак не съжалява за смъртта на Дейвид Кър. Обичаше Елен и се дразнеше, че трябва да се задоволява със случайни срещи. От доста време вече изпитваше желание за по-сериозна връзка.
— От самото начало ми беше ясно, че тя няма да напусне съпруга си. Това не ми пречеше.
— Нещо не ми се вярва — отвърна инспекторът. — Тя ви е пренебрегвала заради съпруга си, и това не ви е пречело?
— Не става дума за пренебрегване. Този вариант устройваше и нея, и мен — Джаки се приведе напред в опит да демонстрира откритост с езика на жестовете. — И двете имахме нужда да се позабавляваме. Аз държа на свободата си. Не обичам да се обвързвам.
— Така ли? — инспекторът погледна бележките си. — Значи съседът, който ви е чул да крещите и да се карате, защото тя не искала да напусне съпруга си, лъже?
Джаки си спомни скандала — откакто бяха заедно, се бяха карали само няколко пъти, така че тя помнеше съвсем ясно всеки случай. Преди два месеца бе поканила Елен да дойде с нея на някакъв рожден ден. Елен я беше изгледала удивено — предложението й нарушаваше правилата на връзката им, поначало такова нещо изобщо не подлежеше на обсъждане. Потисканото недоволство на Джаки излезе на бял свят и в резултат избухна страхотен скандал. Но в момента, в който Елен заплаши да си тръгне и да не се връща никога вече, тонът незабавно се промени. Джаки не можеше да понесе мисълта за раздяла, затова и се примири с положението. Но нямаше никакво намерение да споделя това с Хеги и помощницата му.
— Вероятно лъже — отвърна тя. — Стените на тези апартаменти са много дебели и през тях не се чува нищо.
— Да, но когато прозорците са отворени, нещата се променят — възрази Хеги.
— И кога се е провел според вас този разговор? — намеси се Тони.
Инспекторът отново погледна бележките си.
— В края на ноември.
— Вие сериозно ли се опитвате да ме убедите, че клиентката ми е държала прозорците си отворени в края на ноември в Глазгоу? — попита презрително адвокатът. — И това ли е всичко, с което разполагате? Клюки и доноси от любопитни съседи с развинтено въображение?
Хеги помълча за миг, изгледа го и каза:
— Клиентката ви има досие в полицията, в което е упоменато, че е склонна към насилие.
— Нищо подобно. Била е осъдена за посегателство над полицай, но това се е случило, когато правела репортаж за някаква демонстрация против данъчните наредби, и един от колегите ви в ентусиазма си я взел за демонстрант. Това не ви дава право да твърдите, че е склонна към насилие.
— Ударила е полицай с юмрук в лицето.
— А полицаят я е влачил за косите. Ако е ставало дума за сериозно насилие, не мислите ли, че нямаше да я осъдят на шест месеца под гаранция, а на нещо доста по-сериозно? Ако наистина нямате никакви по-сериозни доказателства, не виждам основания да задържате клиентката ми.
Хеги ги изгледа мрачно.
— Били сте заедно с госпожа Кър през нощта, когато съпругът й е бил убит?
— Точно така — отвърна предпазливо Джаки. Сега вече се движеше по тънък лед. — Всяка седмица се срещахме на този ден. Тя пристигна към шест и половина. Излязох да купя риба и пържени картофи, вечеряхме, пихме вино и си легнахме. Тя си тръгна към единайсет. Не се случи нищо необичайно.
— Може ли някой да потвърди думите ви?
Джаки повдигна вежди.
— Не знам как постъпвате вие, инспекторе, но когато имам намерение да се любя с някого, не каня съседите да гледат. Телефонът звъня един-два пъти, но аз не вдигнах слушалката.