— Ако е така, лодката трябва да е била доста големичка.
— Защо мислиш така?
Джейсън извади със замах няколко листа от раницата си.
— Тук вече се намесва въпросът с формата на капките. В нашия случай те наподобяват миниатюрни сълзи, а имаме и една-две много дребни частици от нишка, която според мен произхожда от килим. Така мога да възстановя цялата история. Боята е пръснала от четка по време на боядисването. Естеството й е такова, че тя се разпространява на миниатюрни капчици. Човекът, който е боядисвал, може изобщо да не е забелязал. Пръснала е като от пулверизатор — такова нещо се случва, ако човек боядисва някаква повърхност над главата си и се е изправил в цял ръст, може би дори на пръсти. А тъй като формата на капчиците е почти абсолютно еднаква, можем да заключим, че боядисването е ставало предимно над главата на този, който е вършил работата, и то четката е била през цялото време на едно и също разстояние от мокета, по който е пръснала боя. А това не би могло да се случи, ако ставаше дума за корпус на лодка. Дори ако предположим, че корпусът е бил обърнат с дъното нагоре, за да се боядиса вътрешността, това никога не би се случило в помещение, постлано с мокет, нали? А и капките биха били с различни размери, защото част от повърхността би била по-близо до боядисващия, а друга — по-далече.
Той помълча и огледа публиката си. Всички кимаха, увлечени от ентусиазма му.
— И какво остава да предположим? Ако става дума за някаква лодка или яхта, човекът вероятно е боядисвал покрива на кабината — вътрешната част, тоест тавана. Аз обаче си направих няколко експеримента с много подобна по показатели боя и установих, че за да се постигне този ефект, трябва да протегна ръката с четката много нависоко, а таваните в малките лодки са доста ниски. Затова казах, че ако изобщо става дума за лодка, би трябвало да говорим за голяма яхта.
— Ако става дума за лодка — повтори Лин. — А не може ли да е било нещо друго? Таванът на фургон или каравана?
— Не е изключено, но във фургон рядко може да се види килим, нали? А може да става дума за таван на барака, дори на гараж — защото боите, предназначени за фибростъкло, дават много добро покритие и върху азбест, а през седемдесетте са се срещали много повече азбестови плоскости, отколкото сега.
— Изводът е, че не сме напреднали кой знае колко с търсенето — каза обезкуражено Уиърд.
Разговорът тръгна едновременно в няколко посоки, но Алекс вече не слушаше. Мозъкът му работеше трескаво, той се опитваше да проследи някаква мисъл, събудена от една току-що произнесена фраза. Започваше да прави връзки, привидно напълно независими едно от друго събития се нареждаха сякаш от само себе си в логична последователност. В мига, в който прие за вероятно първото, немислимо предположение, всичко останало започна да добива нов смисъл. Въпросът беше какво да предприеме от тук нататък.
Внезапно забеляза, че е забравил изцяло къде се намира. Всички мълчаха и го гледаха с очакване, очевидно трябваше да отговори на някакъв въпрос, който изобщо не беше чул.
— Моля? — попита той. — Извинявайте, бях се отнесъл.
— Джейсън попита дали искаш да направи официален доклад за изследването — каза Лин. — За да можеш да го покажеш на Лоусън.
— Да, чудесна идея — отвърна Алекс. — Беше страхотен, Джейсън, наистина изключително постижение.
Докато Лин изпращаше Джейсън, Уиърд изгледа внимателно Алекс.
— Дошла ти е някаква идея, Гили — констатира той. — Познавам това изражение.
— Не, просто се мъчех да си спомня дали някой от редовните посетители в „Ламас“ имаше лодка. Там идваха един-двама рибари, помниш ли?
Алекс обърна гръб на Уиърд и се зае да реже хляб и да го слага в тостера.
— Сега, като го спомена… Знаеш ли, редно е да го припомним и на Лоусън — каза Уиърд.
— Така е. Когато се обади, му кажи и това.
— Защо аз да му кажа? Ти къде ще бъдеш?
— Трябва да прескоча за няколко часа до офиса. Съвсем занемарих работата си, а фирмата все пак не може да се управлява сама. Тази сутрин имам две срещи, които просто не мога да пропусна.
— Мислиш ли, че е разумно да пътуваш с колата сам?
— Нямам избор — отвърна Алекс. — Но не ми се вярва да съм изложен на особена опасност посред бял ден на шосето към Единбург. Освен това ще се прибера много преди мръкване.
— Няма да е зле — Лин тъкмо влизаше със сутрешните вестници. — Джаки излезе права, снимките им навсякъде са на първа страница.