Оказа се смешно лесно. Хората наистина би трябвало да се грижат по-добре за децата си. Учудващо беше всъщност, че толкова малко деца биват отвличани.
Но важното беше, че сега наистина щяха да го изслушат. Щеше да откара бебето у дома си и да заключи вратите — истинска обсада, точно за това се беше подготвил. Представителите на медиите щяха да дотърчат веднага и той щеше да има възможността да обясни защо е бил принуден да предприеме такива крайни мерки. Когато обществеността научеше как полицията на Файф защитава убийците на майка му, хората щяха да разберат защо е бил принуден да постъпи така. А ако и това не му свършеше работа, Макфадън имаше един последен коз. Той отново хвърли поглед към заспиващото бебе.
Лоусън щеше да съжалява, че не пожела да се вслуша в думите му.
42
Алекс се отклони от магистралата при Кинрос. Прекоси спокойното градче и се насочи към Лох Левън. Когато Карен Пири неволно спомена, че Лоусън е отишъл на риболов, тя произнесе думата „Лох“, преди да успее да се спре. А на територията на Файф имаше само едно езеро, което представляваше интерес за сериозните рибари. Алекс непрестанно обмисляше внезапно обзелото го прозрение. Тъй като дълбоко в себе си беше убеден, че никой от тях четиримата не е убил Роузи, и защото не можеше да си представи как тя би тръгнала сама в онази виелица, за да стане лесна плячка на някакъв непознат, той винаги бе вярвал, че е била убита от тайнствения си приятел. От друга страна, ако човек има намерение да прелъсти някое момиче, не би го отвел в гараж или барака. Съвсем естествено би било да го покани в жилището си. И тук се намесваше една случайна реплика, подхвърлена тази сутрин по време на общия разговор. Тогава немислимото за миг се превърна в единствено възможното обяснение.
Върхът, наречен „Епископа“, се извисяваше — мрачен и застрашителен — от дясната страна на пътя. Хребетите, напомнящи на спящ динозавър, отрязваха всякаква мобилна връзка. Алекс не можеше да знае какво се разиграва другаде по същото време. Той имаше своята мисия. Знаеше точно какво търси, само че не знаеше къде да го намери.
Шофираше бавно, влизаше във всяко отклонение и междуселски път, за които му се струваше, че водят надолу към бреговете на езерото. Лека мъглица се стелеше над стоманеносивите води, притъпяваше всички звуци и придаваше на пейзажа зловеща окраска. Алекс спираше край оградите на нивите, слизаше от колата и се взираше навътре, за да не пропусне случайно това, което търсеше. Газеше из високата трева и краката му бяха вече мокри до глезените. Искаше му се да бе сложил по-подходящи дрехи, но в такъв случай Лин щеше да разбере, че не отива в офиса.
Стремеше се да не бърза, докато обхождаше методично брега на езерото. Изгуби почти час в безрезултатно обикаляне на един паркинг за каравани. Но неуспехът не го учуди особено. И без това не му се вярваше, че ще открие плячката си на място, до което имат достъп повече хора.
Приблизително по времето, когато жена му, обезумяла от ужас, даваше първите си показания пред следователите, Алекс пиеше кафе в една крайпътна чайна, мажеше кифли с масло и се опитваше да се стопли след дългите обиколки на паркинга за каравани. През ум не му минаваше, че нещо може да не е наред.
Полицаят, който пристигна първи пред бензиностанцията, видя отпред някаква жена с изпоцапани ръце и изкаляни джинси. Жената не беше в състояние да говори свързано и плачеше на глас. Обърканият служител от бензиностанцията се въртеше безпомощно около нея, колите влизаха в отбивката и ядосаните шофьори продължаваха нататък, щом забележеха, че няма кой да ги обслужи.
— Повикайте Джими Лоусън — веднага! — започна да крещи жената веднага щом видя полицая, докато човекът от бензиностанцията се опитваше да обясни какво се е случило.
Полицаят се опита да не обръща внимание на настояванията й и се обади по радиостанцията, за да повика спешно още няколко от колегите си. Тогава тя го сграбчи за реверите на якето и продължи да крещи и да го пръска със слюнка, като непрекъснато повтаряше името на заместник-началника на полицията. В опит да отклони вниманието й полицаят й предложи да се обади на съпруга си или на някой близък.
Лин го отблъсна презрително и изтича обратно в бензиностанцията. Откри сред разпиляното по пода съдържание на чантата мобилния си телефон и набра номера на Алекс, но вбесяващият глас на оператора я уведоми, че няма връзка.