— Какво казахте? — попита стреснато Лоусън.
— Става дума за отвличане на дете. Преди около четвърт час Макфадън е отвлякъл Давина Гилби. Детето е само на няколко седмици — не мога да си представя нищо по-лошо.
— За първи път чувам за това от вас, господин Маккий. Можете ли да ми кажете някакви подробности?
— Лин Гилби спряла с колата си на бензиностанцията при Холбийт, за да зареди. Когато влязла да плати, Макфадън откраднал бебето от колата. Защо никой от подчинените ви не ви е уведомил за случая?
— Госпожа Гилби разпознала ли е Макфадън? Виждала ли го е изобщо някога?
— Не. Но кой друг би поискал да причини такова нещо на Алекс?
— Хората отвличат деца по най-различни причини, господин Маккий. И в случая отвличането може да няма лични подбуди — опитът на Лоусън да говори успокояващо нямаше никакъв ефект.
— Разбира се, че има лични подбуди! — избухна Уиърд. — Едва снощи някой се опита да ме пребие до смърт. Докладът за произшествието би трябвало да е вече на бюрото ви. А днес сутринта отвличат детето на Алекс. Не се опитвайте пак да пробутвате версията със съвпаденията, защото вече не минава. Размърдайте си задниците и открийте Макфадън, преди да е успял да причини нещо на бебето!
— Бензиностанцията край Холбийт, така ли?
— Да. Тръгвайте натам веднага. Поне вие би трябвало да разполагате с необходимия авторитет, за да задвижите нещата.
— Първо ще се обадя на колегите от местната полиция. Междувременно се опитайте да запазите спокойствие, господин Маккий.
— О, да, разбира се, какво по-лесно от това.
— Къде е господин Гилби? — попита Лоусън.
— Нямам представа. Каза, че отива в офиса си, но не се е появил там. А и мобилният му телефон не отговаря.
— Разчитайте на мен. Който и да е отвлякъл малката, ние ще я открием и ще я върнем на родителите й.
— Това прилича на реплика от тъп телевизионен сериал, Лоусън. Хващайте се на работа и намерете Макфадън — Уиърд затвори с трясък телефона. Опита се да се убеди, че е успял да свърши нещо полезно, но някак не можеше да си повярва.
Нямаше смисъл да седи тук със скръстени ръце. Обади се отново на справки и поиска телефона на някоя таксиметрова фирма.
Лоусън гледаше вторачено слушалката в ръцете си. Макфадън беше прекалил. Той трябваше да предвиди това развитие, но се беше провалил. Сега беше прекалено късно — нямаше как да го обезвреди. Цялата история заплашваше да излезе извън контрол, и кой знае какво би могло да се случи тогава. Опитвайки се да запази поне привидно спокойствие, той се обади в контролния център и поиска подробности за случилото се в Холбийт.
Още щом чу думите „сребрист фолксваген голф“, пред очите му изникна алеята пред къщата на Макфадън и паркираната на нея кола. Нямаше никакво съмнение. Макфадън беше обезумял напълно.
— Свържете ме с колегите на място — нареди той и забарабани с пръсти по бюрото, докато чакаше. Това беше възможно най-ужасният сценарий. Какво, по дяволите, беше измислил Макфадън? Отмъщаваше си за злото, което според него Гилби бе сторил на майка му? Или играеше по-сложна игра? Но каквато и да бе причината за деянието му, детето беше изложено на опасност. При отвличането на малки бебета мотивацията в повечето случаи беше елементарна — отвличаха ги хора, които искаха да имат свое дете. Те се грижеха за отвлеченото дете, обграждаха го с любов и внимание. Но сега случаят беше различен. За Макфадън детето беше пионка в някаква негова налудничава игра. Ако пък си беше въобразил, че отмъщава за убийство, нищо чудно да е решил за отплата да извърши същото престъпление. Ако идеята му действително беше такава, можеше да се стигне до невъобразимо тежки последици. Дори само мисълта за това караше стомахът му да се свива от ужас.
— Хайде де! — измърмори той.
Най-сетне в слушалката се разнесе пукане и се чу някакъв глас.
— Говори инспектор Макинтайър — каза някой. Лоусън си каза с облекчение, че поне на мястото има жена. Познаваше Кати Макинтайър, тя беше сержант от криминалната полиция, когато той самият работеше в Дънфермлин. Тя беше съвестен криминалист, никога не пропускаше етапи от процедурата.
— Кати, на телефона е Лоусън.
— Да, сър. Тъкмо се канех да ви се обадя. Майката на отвлеченото бебе, госпожа Лин Гилби, държеше много да се свържа с вас. Настоява, че знаете за какво става дума.
— Детето е отвлечено със сребрист фолксваген голф, нали?