— Разкажете как стана всичко.
— Ами двамата с Алекс нещо се бяхме разлигавили, блъскахме се и падахме в снега. Той залитна напред и затича нагоре по хълма — като че ли се радваше на снега. После се препъна, падна и веднага след това го чухме да ни вика — за миг наглостта на Уиърд се изпари и той доби вид на по-млад, отколкото беше в действителност. — Тогава я видяхме. Зиги се опита… но нямаше никаква възможност тя да бъде спасена — той отръска някаква прашинка от крачола на панталона си. — Сега мога ли да си вървя?
— Никого ли не видяхте на хълма? Или по пътя натам?
Уиърд поклати глава.
— Не. Лудият убиец с брадвата вече си беше тръгнал.
Беше възстановил защитните си позиции и за Макленън беше ясно, че всякакви по-нататъшни опити да получи други сведения щяха да бъдат безрезултатни. Но срещата им не беше последна и Бърни Макленън подозираше, че има някакъв начин да пробие защитата на Том Маккий. Оставаше само да го открие.
Джанис Хог вървеше, хлъзгайки се, през паркинга, по стъпките на Иън Шоу. По обратния път към участъка и двамата мълчаха почти през цялото време — всеки сравняваше преживяното по време на разговора със семейство Дъф със собствения си живот, изпитвайки своеобразно облекчение. Когато Шоу отвори вратата, водеща към уютната топлина на участъка, Джанис го настигна и каза:
— Все се питам защо не е искала да разкаже на майка си с кого излиза.
Шоу сви рамене.
— Може би брат й има право. Може все пак да е бил женен мъж.
— Ами ако е казвала истината? Ако приятелят й не е бил женен? По каква друга причина би могла да го крие?
— Ти си жената, Джанис. По-скоро ти би могла да прецениш — Шоу продължи към стаичката, заемана от служителя, чиято задача беше осъвременяване на информацията. В този час стаичката беше празна, но картотечните шкафове бяха отключени и достъпни.
— Ами ако вече има случай, в който братята й са пропъдили неподходящ обожател, предполагам че ще е най-подходящо да се опитаме да преценим какъв тип мъже биха били неподходящи за сестра им според тях.
— И какви ще са те? — попита Шоу, издърпвайки чекмеджето, обозначено с буква Д. Пръстите му, учудващо дълги и тънки, започнаха да ровят из картончетата.
— Чакай да помисля… Като имаме предвид семейството — този тип солидна почтеност и затворен начин на живот, типични за тукашните жители… Бих казала, всеки, който според тях не е от тяхната черга — без значение дали е по-долна категория или по-високопоставен.
Шоу се озърна.
— Това определено стеснява кръга на заподозрените.
— Нали казах, просто мисля на глас — измърмори Джанис. — Ако беше някое простовато момче, тя несъмнено щеше да е убедена, че той би се справил и сам с братята й. Виж, ако е някой по-префинен тип…
— Префинен? Ама че изискан израз за редови полицай, Джанис.
— „Полицай“ не означава „тъпанар“, детектив Шоу. Не забравяй, че доскоро и ти беше униформен.
— Добре де, добре. Да се съсредоточим върху „префинения“. Искаш да кажеш, нещо като студент например? — попита шоу.
— Именно.
— Като онези момчета, които я намериха?
Шоу заряза търсенето.
— Не бих изключила възможността — Джанис се облегна на рамката на вратата. — Запознавала се е с достатъчно студенти, когато е била на работа.
— Ето на — каза тогава Шоу и издърпа няколко картончета от чекмеджето. — Знаех си, че името Колин Дъф ми говори нещо.
Той отдели първото картонче и го подаде на Джанис. На него беше написано с равен и спретнат почерк:
„Колин Джеймс Дъф. Род. 5. 03. 1955. Местоживеене: Кабърфийд Котидж, Страткинес. Работи в хартиената фабрика в Гардбридж като шофьор на електрокар.
Септември 1974 — глобен 25 лири за пиянство и нарушаване на обществения ред.
Май 1976 — задържан за нарушаване на обществения ред.
Юни 1978 — глобен 37 лири за шофиране с превишена скорост. Движи се най-често с брат си, Брайън Стюарт Дъф, и Доналд Ангъс Томсън.“
Джанис погледна картончето от другата страна.
Там със същия почерк, но с молив, за да може текстът да бъде изтрит, ако картончето бъде поискано като доказателствен материал, бе допълнено:
„Когото е пиян, Дъф налита на бой. Често участва в свивания, но почти винаги успява да се измъкне. Обича да сплашва по-слабите от него. Не се занимава с престъпна дейност, просто е склонен към буйства.“