— Ако брат ти е такъв, то определено не е препоръчително да се запознава с чувствителния студент, когото си избрала за приятел — заяви Джанис и взе второто картонче от Шоу.
„Брайън Стюарт Дъф, род. 27.05.1957. Местоживеене Кабърфийд Котидж, Страткинес. Работи в склада на хартиената фабрика в Гардбридж.
Юли 1075 — обвинен в нанасяне на побой, глобен 50 лири.
Май 1976 — обвинен в нанасяне на побой, осъден на три месеца, излежал присъдата в Пърт.
Март 1978 — задържан за нарушаване на обществения ред.
Движи се най-често с брат си, Колин Джеймс Дъф, и Доналд Ангъс Томсън.“
Джанис обърна картончето и прочете:
„По-младият Дъф е побойник, който се има за смел мъжага. Досието му щеше да е много по-дълго, ако по-големият му брат не го измъкваше винаги, когато стане напечено. Започнал е отрано — счупените ребра и счупената ръка на Джон Стоуби най-вероятно са негово дело, но Стоуби отказа да повдигне обвинение, твърдеше, че паднал от мотора си. Младият Дъф е сред заподозрените за обира на магазина за алкохол в Уестпорт през август 1978. Случаят така и остана неразрешен, но някой ден Брайън Дъф ще бъде прибран, и то за дълго.“
Джанис винаги оценяваше високо личните бележки, добавяни от колегата, който водеше архивите, към официалните досиета. Те винаги бяха от полза, когато се готвеше задържане — така полицаите бяха наясно дали човекът, когото се готвеха да арестуват, би могъл да създаде сериозни проблеми. А по всичко личеше, че двамата братя Дъф биха могли да създадат за съжаление повече от сериозни проблеми. Като се замислеше, Колин Дъф наистина беше доста як.
— Какво мислиш? — въпросът на Шоу я изненада, не само защото прекъсна хода на мислите й, но и защото тя не беше привикнала хората от следствения отдел да споделят с нея разсъжденията си.
— Мисля, че Роузи не е казвала нищо за човека, с когото е излизала, защото се е опасявала, че новината ще подразни братята й по някакъв начин. По всичко личи, че са доста задружно семейство. Не е изключено тя да се е безпокояла за тях също толкова, колкото и за приятеля си.
Шоу се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Не е искала те да се забъркват в нови скандали, особено като се има предвид досието на Брайън — едно сериозно обвинение в нанасяне на побой и телесни щети би вкарало този път и двамата в затвора. Затова е предпочела да си мълчи.
Джанис върна картончетата на мястото им.
— Струва ми се логично. Виж какво, аз ще се кача горе да напиша доклада, а ти прескочи до моргата и провери кога близките ще могат да видят убитата. Някой от дневната смяна може да заведе семейство Дъф, но би било добре да се знае кога може да стане това.
Джанет направи гримаса.
— Как става така, че все на мен се падат най-интересните задачи?
Шоу повдигна вежди.
— Наистина ли искаш да знаеш?
Джанис не отговори. Остави Шоу в стаята на следствения отдел и тръгна, прозявайки се, към женската съблекалня. Там държаха чайник, за чието съществуване мъжете не подозираха. Организмът й имаше нужда от доза кофеин, а след като й предстоеше и посещение на моргата, заслужаваше преди това да се поглези. В края на краищата Роузи Дъф нямаше да избяга.
Алекс пушеше пета цигара и се питаше дали останалите ще му стигнат, когато вратата на стаята за разпити най-сетне се отвори. Той разпозна следователя с изпитото лице, когото бе видял на Халоу Хил. Човекът изглеждаше значително по-бодър от самия Алекс. Нищо чудно — по това време повечето хора закусваха. Освен това Алекс предполагаше, че за разлика от него следователят не изпитва тъпа болка в тила, начален симптом на махмурлук. Той прекоси стаята и седна срещу Алекс, без да откъсва поглед от него. Алекс си наложи да срещне погледа му, решен умората да не стане причина да изглежда гузен.
— Аз съм криминален инспектор Макленън — каза рязко и отсечено човекът срещу него.
Алекс се запита какви ли са изискванията на етикецията в такъв случай.
— Казвам се Алекс Гилби — отвърна той колебливо.
— Знам. Знам също така и че сте харесвали Роузи Дъф.
Алекс почувства, че се изчервява.
— Това не е престъпление — отвърна той.
Безсмислено беше да отрича нещо, в което Макленън явно беше убеден. Замисли се кой ли от приятелите му беше издал интереса му към мъртвото момиче. Почти сигурно беше Мондо. Би продал и родната си баба, ако се озове натясно, а после ще успее да убеди сам себе си, че го е направил единствено в интерес на старата жена.