Уиърд потръпна, присви колене към гърдите си и ги обви с ръце. Усети леко пробождане в ребрата, напомняне за истинската болка.
— Но защо е решил да убива и мен? Би трябвало да е разбрал, че никой от нас двамата не е научавал нищо от Мондо — в противен случай ние бихме му го казали в лицето след второто убийство.
Алекс въздъхна.
— Вече е бил затънал до уши. Заради венците, изпратени от Макфадън, ние вече бяхме свързали двете убийства в разрез с неговия първоначален замисъл. Единственият му шанс е бил да насочва подозренията към Макфадън. А ако Макфадън беше убиецът, той не би спрял след първите две, нали? Щеше да продължи, докато избие всички ни.
Уиърд поклати тъжно глава.
— Каква ужасна история. Но защо е убил първо Зиги?
Алекс изпъшка.
— Причината е толкова банална, че може да ти се доплаче. Излиза, че преди да обявят подновяването на старите следствия, вече си бил организирал почивка в Щатите.
Уиърд облиза устни.
— Значи изборът му е можел да падне и на мен.
— Ако беше решил да ходи за риба в тази част на страната, където живееш ти, можеше да стане и така.
Уиърд притвори очи, сключи ръце в скута си и допря върховете на пръстите си.
— А какво става с убийствата на Зиги и Мондо? Как вървят там нещата?
— Опасявам се, че там събитията не се развиват обещаващо. Въпреки че Лоусън се е разпял като птичка, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на теорията, че той е убил Мондо. Бил е извънредно внимателен. Няма алиби, но твърди, че през онази нощ е бил за риба, така че дори някой от съседите да свидетелства, че колата не е била пред къщата му, това пак не доказва нищо.
— Значи това убийство ще му се размине, така ли?
— Така изглежда. Според шотландските закони самопризнанието трябва да се подкрепя от доказателствен материал, за да може обвинението да разчита на успех. Затова пък ченгетата в Глазгоу смениха рязко отношението си към Елен и Джаки, което все пак е някакъв резултат.
Уиърд удари с разперена длан по скалата.
— А Зиги? Как се справят сиатълските полицаи?
— Малко по-добре, но не много. Знаем, че Лоусън е бил в Щатите през седмицата преди смъртта на Зиги. Теоретично би трябвало да е бил на риболов в Южна Калифорния. Но когато върнал наетата кола, навъртаните километри били с около две хиляди и петстотин повече, отколкото би могъл да измине, ако беше кръстосвал само околностите.
Уиърд ритна скалата под себе си.
— А това разстояние се равнява на едно пътуване от Южна Калифорния до Сиатъл, нали?
— Така е, но пак възниква проблемът с отсъствието на преки доказателства. Лоусън е прекалено хитър, за да е ползвал кредитната си карта по местата, където би искал да остане анонимен. Карен казва, че хората от сиатълската полиция обикаляли мотели и железарии със снимката му, но досега никой не го бил разпознал.
— Не е за вярване, че следващите му престъпления ще останат недоказани, както беше досега и първото — каза Уиърд.
— Но ти би трябвало да вярваш в едно правосъдие, което е далеч по-мощно и всеобхватно от човешкото.
— Божият съд не ни освобождава от задължението да живеем в свят, в който съществуват някакви морални норми — отвърна сериозно Уиърд. — Един от начините да покажем любовта си към ближните е да ги предпазваме да не се поддават на най-низшите си инстинкти. Изпращането на престъпниците в затвора е крайна форма на това задължение.
— Сигурен съм, че се чувстват обичани — отвърна саркастично Алекс. — Карен ни съобщи и още нещо. В крайна сметка са решили да не повдигат срещу Лоусън обвинение в опит за убийство заради побоя, който ти нанесе.
— Защо, да му се не види? Още тогава им казах, че съм готов да се върна в Шотландия, за да свидетелствам.
Алекс се изправи.
— След смъртта на Макфадън няма пряко доказателство, че именно Лоусън те е пребил.
Уиърд въздъхна.
— Е, какво да правим. Поне няма да успее да се отърве от наказанието за убийството на Роузи. Предполагам, че така или иначе едно обвинение за телесни повреди в повече не би имало особено значение. Знаеш ли, винаги съм вярвал, че предусещам инстинктивно неприятностите — каза той замислено. — Но когато излязох онази вечер, преливах от самоувереност. Не знам дали бих бил толкова смел или по-скоро глупав, ако знаех, че ме следят двама души.