— Татко — каза той, пристъпи бос в снега и прегърна баща си. — Не очаквах да те видя тук.
— Алекс ми се обади и аз реших да не те оставям сам. Дойдох да те отведа у дома.
Карел притисна момчето към себе си, а страхът продължаваше да пърха като затворена птица в гърдите му. Любовта е ужасно нещо, каза си той.
Мондо седеше по турски на леглото си, достатъчно близо до грамофона. Слушаше отново и отново „своята“ песен, „Шайн он ю, крейзи даймънд“. Внезапно връхлитащите китари, разтърсващата болка в гласа на Роджър Уотърс, елегичният синтезатор, задъханият саксофон създаваха идеален фон за самосъжаление.
Защото Мондо имаше нужда да се отдаде именно на самосъжаление. Беше се измъкнал от задушаващите грижи на майка си, които го бяха обгърнали веднага щом бе съобщил новината. Първоначално изпита удоволствие да потъне в познатия, уютен пашкул на нежността й, но след време му омръзна и той се извини с необходимостта да остане сам. Номерът в стил „Грета Гарбо“ винаги действаше пред майка му, която беше убедена, че синът й е интелектуалец, защото чете френски книги. Като че ли не й минаваше през ума, че точно това се очаква от всеки, който учи френски в университета.
Всъщност толкова по-добре. И без това никога не би могъл да обясни водовъртежа от сложни чувства, който заплашваше да го погълне. Насилието му беше напълно чуждо, като непознат език, чиито лексика и граматика не бе съумял да овладее. След снощния сблъсък с тази човешка проява той се чувстваше разтърсен и не можеше да разбере себе си. Не би могъл да твърди искрено, че съжалява за смъртта на Роузи Дъф — тя го бе унижавала нееднократно пред приятелите му, когато се бе опитвал да я сваля с ходове, които вършеха отлична работа пред другите момичета. Това, за което съжаляваше бе, че смъртта й го постави в сложна ситуация, в която се чувстваше не на място.
Всъщност имаше нужда от секс, за да престане за мисли за ужасите на изминалата нощ. Сексът би му подействал като терапия, би му създал чувството, че отново владее положението. За съжаление не разполагаше с подходящ обект сред момичетата в Къркалди. Може би трябваше да се обади тук-там. Някои от бившите му приятелки биха подновили с радост отношенията си с него, биха изслушвали с желание разказа за страданията му и биха му помогнали да изкара прилично ваканцията. Може би Джудит? Или Лиз? По-добре Лиз — по-пълничките бяха толкова трогателно благодарни за проявения интерес, че се навиваха почти без усилие от негова страна. Почувства, че от размисли на тази тема получава ерекция.
Тъкмо се канеше да стане от леглото и да отиде до телефона, когато на вратата се почука.
— Влез — подвикна той отегчено, питайки се какво ли е измислила майка му сега. Понамести се, за да прикрие нарастващата ерекция.
Но не влезе майка му, а Лин, петнайсетгодишната му сестра.
— Мама каза, че може би ще искаш кока-кола — каза тя и му подаде пълна чаша.
— Има доста неща, които бих предпочел — отвърна той.
— Сигурно се чувстваш ужасно — продължи Лин. — Не мога да си представя какво е било.
По липса на приятелка можеше на първо време да се задоволи да впечатлява сестра си.
— Беше доста гадно — каза той. — Не бих искал да преживея подобно нещо втори път. А полицаите се оказаха истински неандерталци и пълни идиоти. Така и не разбрах за какво им беше да ни разпитват, като че ли сме членове на ИРА. Можеш да ми вярваш, че се изисква доста смелост, за да не капитулираш пред такива като тях.
Кой знае защо, Лин не реагираше с безрезервното обожание и подкрепа, които той заслужаваше. Тя се облегна на стената с изражението на човек, който изчаква подходящ момент да се намеси, за да сподели това, което всъщност го вълнува.
— Сигурно — отбеляза тя механично.
— Сигурно ще се наложи да ни разпитват повторно — подчерта той.
— Трябва да е било много тежко за Алекс. Как е той?
— Гили? Е, той не е чак такава чувствителна мимоза. Ще се оправи.
— Алекс е далеч по-чувствителен, отколкото ти предполагаш — заяви разгорещено Лин. — Само защото беше в отбора по ръгби, ти си си внушил, че е някаква безсърдечна маса от мускули. Вероятно се измъчва ужасно, особено щом е познавал момичето.
Мондо изруга наум. За момент беше забравил, че сестра му беше хлътнала по Алекс. Тя изобщо не беше дошла, за да му предложи кока-кола и съчувствие, а за да намери повод да говори за Алекс.