— Чакам, господин Малкиевич — каза Макленън.
— Лендроувърът е собственост на един от другите студенти, с които делим жилището. Снощи го заехме, за да отидем с него на купона.
— Заехте го, така ли? Искате да кажете, че господин Кевъндиш е дал съгласието си да карате колата му? — намеси се веднага Макленън, за да не позволи на Зиги да набере скорост.
— Не точно, не — Зиги отклони поглед встрани — не беше в състояние да срещне погледа на Макленън. — Вижте, знаем много добре, че не беше редно да вземаме колата, но не се е случило кой знае какво — още докато произнасяше тези думи, Зиги разбра, че е направил грешка.
— Това е углавно престъпление, нещо, което сигурно ви е било известно. Значи така, вие откраднахте лендроувъра и отидохте с него на купон. Това обаче не обяснява защо в крайна сметка колата се е озовала там, където я намерихме.
Дъхът на Зиги излизаше на пресекулки.
— Аз я преместих там за по-сигурно. Вече бяхме пили и не ми се искаше някой да се изкуши да я подкара пиян.
— Кога преместихте колата?
— Не помня точно. Вероятно някъде между един и два часа сутринта.
— Дотогава самият вие сигурно сте били доста пиян — Макленън вече атакуваше, привел напред рамене.
— Сигурно съм бил изпил повече от допустимия минимум. Но…
— Още едно нарушение на закона. Значи сте лъгали, когато твърдяхте, че не сте напускали купона? — погледът на Макленън пронизваше като хирургическа сонда.
— Отсъствах точно колкото е необходимо да откарам лендроувъра до онова място и да се върна пеш — около двайсет минути.
— Това твърдите вие. Междувременна разговаряхме с някои от гостите, и много малко от тях твърдят, че са ви видели. Мисля, че сте отсъствали доста по-дълго. Мисля, че сте видели по пътя Роузи Дъф и че сте й предложили да я откарате.
— Не!
Макленън продължи неумолимо.
— После се случва нещо, което ви изважда от равновесие, вие я изнасилвате, а после осъзнавате, че тя може да ви съсипе живота, ако се оплаче в полицията. Изпадате в паника и я убивате. Знаели сте, че трябва да откарате тялото някъде, разполагали сте с лендроувъра, така че това не е представлявало проблем. После сте се почистили и сте се върнали на купона. Така ли се развиха нещата?
Зиги поклати глава.
— Не, грешите напълно. Не съм я виждал, и с пръст не съм я докосвал. Просто реших да се отърва от лендроувъра, преди да е станала злополука.
— Това, което се е случило с Роузи Дъф, не е било злополука. И сте го извършили вие.
Със зачервено от страх лице Зиги прокара пръсти през косата си.
— Не. Трябва да ми повярвате. Нямам нищо общо с нейната смърт.
— Защо да ви вярвам?
— Защото ви казвам истината.
— Не. Това, което ми казвате, е нова версия, която се покрива с нещата, които според вас са ми известни. Не мисля, че това е цялата истина.
Настана дълго мълчание. Зиги стисна здраво зъби и почувства как челюстните му мускули изпъкват.
Накрая проговори Макленън. Този път с по-мек тон.
— Ние ще разберем какво точно се е случило, надявам се, че ви е ясно. В момента цял екип от лабораторията преглежда лендроувъра инч по инч. Ако намерим само една капчица кръв, един косъм от косата на Роузи Дъф, една нишка от дрехите й, ще мине много време, преди да спите отново в собственото си легло. Бихте могли да спестите на себе си и на баща си доста неприятности, ако ни кажете истината още сега.
Зиги едва се удържа да не се разсмее. Ходът беше прозрачен. Макленън разкриваше слабостта на позициите си.
— Нямам какво повече да кажа.
— Ваша воля, моето момче. А сега ви арестувам за ползване на превозно средство без съгласието на собственика. Можете да излезете под гаранция — в такъв случай ще трябва да се явите отново в участъка след една седмица — Макленън бутна стола си и стана. — Съветвам ви да си намерите адвокат, господин Малкиевич.
Разбира се, следващият поред беше Уиърд. Докато двамата с охраняващия полицай седяха мълчаливо в стаята за разпити, той реши, че сигурно са открили лендроувъра. Така да е, каза си Уиърд. Щеше да поеме вината — нямаше намерение да остави другите да операт пешкира заради собствената му глупост. За такова нещо нямаше да го пратят в затвора. Сигурно щеше да се наложи да плаща обезщетение, но с това все някак щеше да се справи. Щеше да намери работа на половин ден. Кариерата на един математик не се проваляше от досие в полицията.