Выбрать главу

Само това ни липсваше.

— Щом си отишъл сутринта на Коледа, сигурно е нямало жива душа.

Уиърд се разсмя.

— Занасяш ли се? Залата беше претъпкана. Беше страхотно преживяване. Музиката беше фантастична, а хората се държаха с мен, сякаш ме познаваха от години. След службата отидох да поговоря с пастора — Уиърд приведе глава. — Беше много вълнуващо. Така или иначе, в крайна сметка той ме кръсти миналата седмица. Освен това ми даде адреса на тяхната конгрегация в Сейнт Андрюз — той дари Алекс с блажена усмивка. — Затова исках да ви кажа всичко днес. Защото утре, веднага след като се приберем във Файф Парк, отивам на църква.

Първата възможност да обсъдят историята на покръстването на Уиърд, достойна за преживяното от свети Павел по пътя за Дамаск, се откри пред приятелите на следващата вечер, след като той нарами калъфа с акустичната си китара и се упъти към пристанището, където се бяха настанили евангелистите.

— Е, това наистина е краят на групата — каза решително Мондо. — Предупреждавам ви, нямам намерение да свиря спиричуъли и разни песнички от рода на „Господ те обича“ заради когото и да било.

— Елвис току-що излезе — съобщи Зиги. — Казвам ви, изгубил е и последната си връзка с действителността.

— Решението му е съвсем сериозно — отбеляза Алекс.

— Да не мислиш, че от това ще ни стане по-леко? Очакват ни тежки времена, момчета — каза Зиги. — Той ще довлече тук брадатите си пророци, твърдо решени да ни спасяват независимо от това дали искаме да бъдем спасени или не. Краят на групата ще бъде най-малкият ни проблем. Няма вече „един за всички, всички за един“.

— По някакъв начин се чувствам виновен заради тази история — каза Алекс.

— Защо? Да не би ти да си го замъкнал на църква да слуша Руби Кристи?

— Нямало е да реагира по този начин, ако не се е чувствал наистина ужасно зле. Знам, че на пръв поглед той най-малко се впечатли от убийството на Роузи, но ми се струва, че дълбоко в себе си го е преживял тежко. А всички ние бяхме толкова погълнати от собствените си преживявания, че не сме забелязали колко е зле.

— Може би има и нещо повече — каза Мондо.

— Какво имаш предвид? — попита Зиги.

Мондо зарита пода с върховете на обувките си.

— Хайде, момчета, нали разбирате, че ние всъщност нямаме представа какво е правил Уиърд през нощта, когато умря Роузи. Чули сме само неговите уверения, че не я е виждал.

Алекс изпита чувството, че пред краката му се е отворила пропаст. От мига, когато намекна за подозренията си пред Зиги, се беше опитвал да пропъжда всякакви подобни предателски мисли. А сега Мондо придаваше ясна форма на немислимото.

— Това, което казваш, е ужасно — каза той на глас.

— Хващам се на бас, че и ти си го помислил — възрази предизвикателно Мондо.

— Не би могъл да вярваш, че Уиърд би изнасилил момиче, камо ли пък да го убие — настоя Алекс.

— През онази нощ той не беше на себе си. Никой не би могъл да каже със сигурност какво би направил и какво — не, когато е в такова състояние — отвърна Мондо.

— Достатъчно — гласът на Зиги разсече като с нож мрежата от смущение и недоверие, която бе започнала да ги оплита. — Ако започнеш да разсъждаваш така, докъде ще я докараме? Аз също излязох през онази нощ. Алекс дори покани Роузи на купона. И ако продължаваме в този дух, ти самият доста се позабави, когато отиде да изпращаш онова момиче до Гардбридж. Какво те задържа толкова? — той изгледа гневно приятеля си. — Така ли искаш да си говорим, Мондо?

— Не съм казвал нищо за вас двамата. Не е необходимо веднага да се нахвърляте върху мен.

— Затова пък е съвсем редно да се опитваш да натопиш Уиърд, докато не е тук, за да се защити, така ли? И ти си един приятел!

— Е, нали сега Исус му е приятел — отбеляза присмехулно Мондо. — Което, ако питате мен, е доста крайна реакция и много напомня на вина.

— Млъкнете и двамата — извика Алекс. — Чуйте се какво говорите. Достатъчно хора ще имат желание да ни настроят един срещу друг. Нямаме друг изход, освен да продължаваме да се поддържаме.

— Алекс е прав — каза уморено Зиги. — Стига взаимни обвинения. Макленън би си умрял от удоволствие, ако успее да ни накара да се топим взаимно. На него му е все едно кого ще арестува по подозрение в убийство, стига да успее да арестува някого. И ние трябва да внимаваме този някой да не е един от нас. Мондо, за в бъдеще запази гадните си предположения за себе си — Зиги се изправи. — Отивам до денонощния магазин да купя мляко и хляб. Няма да е зле да си изпием кафето, преди представителите на британската консервативна партия да са се върнали — от техния английски акцент ми става зле.