— Идвам с теб, трябва да си купя цигари — каза Алекс.
Половин час по-късно, когато се прибраха, беше настанала пълна бъркотия. Полицаите се бяха появили отново, този път в разширен състав, а двамата им английски съквартиранти стояха на прага с багажа си и очевидно не можеха да повярват на очите си.
— Здрасти, Хари, здрасти, Еди — каза любезно Зиги и надникна над раменете им към дневната, където Мондо разговаряше нацупено с някаква полицейска служителка. — Добре, че купих две кутии мляко.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Хенри Кевъндиш. — Само не ми казвай, че са спипали този кретен Маккий с дрога.
— Нищо толкова прозаично — отвърна Зиги. — Явно съобщението за убийството не е стигнало до страниците на „Татлър“, „Хорз енд Хаундс“ и изобщо периодиката за висшата класа.
Кевъндиш изпъшка.
— О, за бога, откажи се от това жалко поведение. Надявах се да си се отказал от тези пози в стил „герой на работническата класа“.
— Внимавай какво говориш, сред нас има вярващ християнин.
— Какви ги разправяш? Убийство? Християни? — намеси се Едуард Грийнхал.
— Уиърд се върна в лоното на църквата — заяви сухо Алекс. — И то не на англиканската църква. Отишъл е при онези, дето дрънкат на китари и пеят песнички, за да славят Бога. Днес-утре ще започне да организира молитвени събрания в кухнята.
Алекс винаги се бе забавлявал да дразни хора, които са прекалено убедени в собствените си привилегии, а в Сейнт Андрюз имаше предостатъчно възможности да го прави.
— И какво общо има всичко това с факта, че къщата гъмжи от разни типове с полицейски униформи? — попита Кевъндиш.
— Ако погледнеш по-внимателно, ще забележиш, че „онзи тип“ в дневната е жена — отбеляза Зиги. — Освен ако полицията на Файф не е започнала да приема на служба особено привлекателни травестити.
Кевъндиш стисна зъби. Ненавиждаше упорството, с което момчетата от Къркалди го третираха като карикатура. Това бе и основната причина да се задържа толкова рядко в общото им жилище.
— Та защо полицията е тук? — настоя той.
Зиги му се усмихна сладко.
— Полицията е тук, защото сме заподозрени в убийство.
— Иска да каже — додаде Алекс припряно, — че ни разпитват като свидетели. Едно момиче, което работеше в „Ламас“, беше убито точно срещу Коледа. И стана така, че ние открихме тялото.
— Това е ужасно — каза Кевъндиш. — Нямах представа. Горките й близки. А и за вас трябва да е било доста гадно.
— Не беше голямо удоволствие — съгласи се Алекс.
Явно смутен, Кевъндиш надникна отново в къщата.
— Вижте какво, явно сте се озовали в неприятно положение. Струва ми се, че за всички ще бъде по-удобно, ако намерим временно някакво друго място за нощуване. Хайде, Ед. Тази нощ ще се сместим някак при Тони и Саймън. А утре ще проверим дали няма свободни места в някоя друга сграда на общежитията — той се накани да тръгне, но се намръщи и попита озадачено: — Къде е лендроувърът?
— Ами… — поде Зиги — историята е малко заплетена. Разбираш ли, ние го взехме назаем и…
— Взели сте го назаем? — повтори възмутено Кевъндиш.
— Съжалявам. Но времето беше ужасно и решихме, че няма да имаш нищо против.
— Добре де, а къде е сега колата?
Зиги отвърна смутено:
— Ще трябва да питаш полицаите. Защото ние взехме назаем колата точно в нощта на убийството.
В тона на Кевъндиш вече не се долавяше и следа от съчувствие.
— Вие сте невъзможни — изръмжа той. — Излиза, че колата ми е задържана като веществено доказателство в следствие по убийство!
— Опасявам се, че е точно така. Съжалявам.
Кевъндиш беше вбесен.
— Ще се разправям с вас допълнително.
Алекс и Зиги проследиха двамата англичани с поглед, докато те вървяха надолу по алеята, залитайки под тежестта на багажа си. Веднага след това вратата се отвори и те трябваше да отстъпят встрани, за да могат да минат полицаите. Бяха четирима униформени и двама цивилни. Не обърнаха никакво внимание на Алекс и Зиги и се упътиха към колите.
— Това пък защо беше? — попита Алекс, когато най-сетне влязоха вътре.