През това време в училището на Търсгуд Бил Роуч лежеше буден в леглото и прехвърляше в ума си последните чудеса, които се бяха случили, докато продължаваше ежедневно да следи за благоденствието на Джим. Вчера Джим изненада Лаци, а в четвъртък открадна пощата на мис Арънсън. Мис Арънсън преподаваше цигулка и вероучение и Роуч я харесваше заради мекия й характер. Лаци, помощник-градинарят, бил ПЛ, каза медицинската сестра, а ПЛ-тата не говорели английски или говорели съвсем малко. ПЛ означавало „пристигнало лице“, обясни сестрата, или въобще нещо чуждестранно, още от войната8. Вчера обаче Джим говори с Лаци, защото му трябваше помощ за колата, двамата разговаряха на езика на ПЛ-тата и Лаци видимо порасна с двайсет сантиметра.
Въпросът с пощата на мис Арънсън беше по-сложен. В четвъртък сутринта на шкафа в учителската стая имаше две писма, когато Роуч влезе да вземе тетрадките на класа си, едното беше адресирано до Джим, а другото — до мис Арънсън. Писмото до Джим беше написано на машина, а това до мис Арънсън — на ръка, като почеркът приличаше на този на Джим. Докато Роуч извършваше тези наблюдения, учителската стая беше празна. Той взе тетрадките и вече излизаше, когато през другата врата влезе Джим, зачервен и запъхтян от сутрешната си разходка.
— Тръгвай, Джъмбо, звънецът удари — каза той и се наведе над шкафа.
— Да, сър.
— Скапано временце, а, Джъмбо?
— Да, сър.
— Хайде, тръгвай.
На вратата Роуч се огледа. Джим вече се беше изправил и разгръщаше сутрешния „Дейли Телеграф“. Шкафът беше празен. И двата плика ги нямаше.
Дали Джим беше написал писмо на мис Арънсън, след което беше размислил? Може би й беше предложил брак? Бил Роуч се сети още нещо. Неотдавна Джим се беше сдобил със стара пишеща машина, един раздрънкан „Ремингтън“, който поправи собственоръчно. Дали не беше напечатал на него писмото до себе си? Толкова ли беше самотен, че сам си пишеше писма и крадеше писмата на другите хора? Роуч потъна в сън.
4
Гуилъм седеше отпуснат зад волана, но караше бързо. Есенни аромати изпълваха колата, пълната луна блестеше, нишки от мъгла се стелеха над откритите поля и студът беше непоносим. Смайли се зачуди на колко ли години е Гуилъм и реши, че е на четирийсет, макар че на тази светлина можеше да мине за студент, който гребе в лодка по реката; той премести скоростния лост с дълго и плавно движение, сякаш го движеше във вода. Във всеки случай, помисли си ядно Смайли, колата беше твърде младежка за Гуилъм. Бяха прекосили Рънимийд и сега се изкачваха по Егам Хил. Пътуваха вече двайсет минути и Смайли беше задал дузина въпроси, на които не получи смислен отговор, и сега в него започваше да се пробужда неясен страх, който не можеше да назове.
— Изненадан съм, че не те изритаха заедно с нас — каза малко нелюбезно той, докато се загръщаше по-плътно с полите на палтото си. — Отговаряше на всички условия — добър служител, лоялен, дискретен.
— Сложиха ме да отговарям за главорезите.
— Господи — потръпна Смайли, придърпа яката около едрата си гуша и се отдаде на този спомен, вместо на други, по-неприятни — Брикстън и мрачното каменно училище, което служеше за база на главорезите. Официалното им име беше „Пътувания“. Бяха създадени от Контрола по предложение на Бил Хейдън в началото на студената война, когато убийствата, отвличанията и свирепите изнудвания бяха нещо обичайно и за двете страни, а първият им командир беше избран от Хейдън. Групата беше малка, една дузина хора, и вършеха диверсионна работа, която беше прекалено мръсна или прекалено рискована за резидентите в чужбина. Добрата разузнавателна работа, непрекъснато повтаряше Контрола, се вършеше постепенно и се основаваше на известна деликатност. Главорезите бяха изключение от собственото му правило. Те не бяха нито постепенни, нито деликатни и по този начин отразяваха по-скоро темперамента на Хейдън, отколкото неговия. Освен това работеха сами, затова ги държаха далече от чуждите погледи, зад каменна стена с изпочупени прозорци и телена мрежа отгоре.
— Попитах дали думата „латерализъм“ ти говори нещо?
— Ни най-малко.
— Това е доктрината за съвместна работа. Преди бяхме вертикално организирани, сега сме хоризонтално.
— Какво искаш да кажеш?
— По твое време Цирка беше разделен на региони. Африка, комунистическите сателити, Русия, Китай, Югоизточна Азия и така нататък; всеки регион се командваше от отделен шаман, а Контрола седеше най-отгоре и дърпаше конците. Помниш ли?
8
Става дума за т.нар. преместени лица във Великобритания след Втората световна война, предимно бежанци от Източна Европа и спасени от нацистките концлагери. — Б.пр.