— От време на време.
— И до какви изводи стигна? Нещо полезно? Някакви подозрения, наблюдения, нещо, което би ми свършило работа?
— Дяволите да ви вземат всичките, много ви благодаря — озъби му се ядно Джим. — Познаваш ме, Джордж Смайли, не съм шаман, аз съм…
— Ти си обикновен полеви агент, който оставя другите да мислят вместо него. Независимо от това, когато знаеш, че са те подмамили в чудовищен капан, предали са те, застреляли са те в гръб и в продължение на месеци нямаш какво друго да правиш, освен да лежиш или седиш на койката и да мериш с крачки някоя руска килия, допускам, че дори и най-убеденият човек на действието… — гласът му изобщо не беше изгубил приятелския си тон — … би могъл да се запита как се е озовал в такава беля. Дай да погледнем операция „Свидетел“ за момент — предложи Смайли на неподвижната фигура пред себе си. — „Свидетел“ сложи край на кариерата на Контрола. Той беше опозорен и не можеше да преследва къртицата, ако допуснем, че е имало такава. Циркът мина в други ръце. Контрола избра подходящия момент да умре. „Свидетел“ постигна и още нещо. Той разкри на руснаците — чрез тебе всъщност — точния обхват на подозренията на Контрола. Че е стеснил търсенето до петима души, но явно не повече. Не казвам, че сам е трябвало да се сетиш за всичко това, чакайки в килията си. Все пак не си знаел, докато си бил затворен, че Контрола е изхвърлен — макар че би могло да ти мине през ума, че руснаците са организирали фалшивата битка в гората, за да предизвикат смут. Така ли е?
— Забравяш мрежите — каза глухо Джим.
— О, чехите бяха набелязали мрежите много преди ти да се появиш на сцената. Само ги разбиха тогава, за да допълнят провала на Контрола.
Разговорният, почти бъбрив тон, с който Смайли изложи тези теории, не намери отклик у Джим. След като напразно го чака да обели някоя дума, Смайли изостави темата.
— Добре, може ли да се върнем на пристигането ти в Сарат тогава? Да го довършим.
В един от редките мигове на забрава той отпи от бутилката с водка, преди да я подаде на Джим.
Ако се съди по гласа му, на Джим му беше дошло до гуша. Той заговори бързо и гневно, с онази военна лаконичност, в която намираше спасение от интелектуалните набези.
В продължение на четири дни Сарат бил като чистилище, каза той:
— Много ядох, много пих, много спах. Разхождах се из игрището за крикет.
Щял и да плува, но басейнът бил в ремонт, също както преди шест месеца — една работа не могат да свършат като хората. Преминал медицински прегледи, гледал телевизия в бунгалото си и понякога играел шах с Кранкоу, който работел на рецепцията.
Междувременно чакал Контрола да се появи, но той не идвал. Първият човек от Цирка, който го посетил, бил служителят, отговарящ за преквалификацията, който говорел за някаква прилична агенция за подбор на учители, след това дошла някаква важна клечка от счетоводството да обсъдят пенсията му, после пак лекарят, който трябвало да го прегледа за компенсацията при уволнението му. Чакал следователите да се появят, но те така и не идвали, което било добре дошло за него, защото не знаел какво да им каже, без да има зелена светлина от Контрола, а и напоследък му било писнало от въпроси. Решил, че Контрола ги задържа. Изглеждало налудничаво да не казва на следователите онова, което вече бил казал на руснаците и чехите, но без да е говорил с Контрола, какво би могъл да направи? След като Контрола продължавал да не се обажда, той започнал да си мисли да отиде при Лейкон и да му разкаже историята си. После пък решил, че Контрола го чака да излезе от Яслата, преди да се свърже с него. Състоянието му се влошило за няколко дни, а когато се оправил, Тоби Естерхази се появил в нов костюм, явно за да му стисне ръката и да му пожелае успех. Оказало се, че идвал да му каже как стоят нещата.
— Дяволски странно, че са изпратили точно него, но явно се е издигнал. След това си спомних какво казваше Контрола — да се използват само хора от периферията.
Естерхази му казал, че операция „Свидетел“ едва не съсипала Цирка и сега всички бягали от Джим като от прокажен. Контрола бил извън играта и в ход била реорганизация, която имала за цел да успокои Уайтхол.